Читать «Омайване» онлайн - страница 90

— Може ли… да те докосна?

— Ще се радвам.

Отначало тя просто повтаряше движенията му, но след като започна, свикна бързо. Започна да целува тялото му и спря по средата.

Първото й докосване го накара да се свие и да затаи дъх и тя се отдръпна.

— Не, всичко е наред, продължавай — изстена той. — Просто съм малко… напрегнат. Но това е добре. Почти всичко, което можеш да направиш, ще е добре.

— Напрегнат? Така ли го наричаш?

— Старая се да съм учтив, Искрице.

Тя опита различни докосвания, движения и хватки, чудеше се дали се справя добре. Имаше чувството, че ръцете й са твърде малки и непохватни. Редките задържания на дъха му не бяха много информативни, макар че понякога хващаше ръката й, за да я накара да стисне по-силно. Дали това му носеше наслада, или болка? Знаеше колко е издръжлив на болка и малко се притесняваше.

— Може ли да пробвам с маслото?

— Естествено! Само че… така може да свърша твърде бързо.

Тя се поколеба.

— А не може ли… да го направим отново? После?

— О, да. Ще презаредя, макар и не толкова бързо. — Той въздъхна. — Не съм вече млад. Макар че тази вечер се чувствам младеж.

Маслото направи ръцете й хлъзгави, което я заинтригува, а на него явно му доставяше наслада. Тя стана по-дръзка. Ето това например… го накара да се свие конвулсивно, както се бе случило и с нея по-рано.

— Браво, Искрице! — изстена той.

— Добре ли е?

— Да…

— Реших, че щом достави удоволствие на мен, вероятно и за теб ще е така.

— Умно момиче! — Очите му се притвориха.

— Моля те, не ми се подигравай.

Той отвори очи и се намръщи, надигна глава от възглавницата.

— Не ти се подигравам. Ти имаш един от най-гладните умове, които съм имал удоволствието да срещна. Може и да не си разполагала с много информация, но мислиш светкавично бързо.

Тя затаи дъх и след това го изпусна рязко. Думите му едва ли бяха верни, но пък бяха изключително приятни!

— Не може да си толкова умна и да не си го знаела — добави той.

— Татко твърдеше, че съм много глупава, щом непрекъснато задавам въпроси.

— О, не! — Той наклони глава и се вглъби. — В същността ти има тъмен оттенък. Боя се, че няма да ми стигне час, за да оправя проблема.

Тя преглътна.

— Тогава нека да го оставим настрани заедно с другите. Да не те пренебрегвам.

— Нямам нищо против…

Фаун откри, че и езикът действа приятно на мъжете, също както на жените. Така. Какво ли би станало, ако направи това и това, едновременно…

Разбра. Беше интригуваща гледка. Дори от неудобния ъгъл в който се намираше, виждаше, че Даг изпада в нещо като транс. За момент се зачуди дали и левитацията е сред уменията на Езерняците, защото Даг сякаш щеше да се издигне над леглото.

— Добре ли си? — попита тя нетърпеливо, когато тялото му спря да трепери. — Челото ти се бе набръчкало странно за минута, когато… гърбът ти също се изви.

Той махна с ръка. Мъчеше се да си поеме дъх, очите му продължаваха да са затворени.

— Извинявай. Какво? Изчаквах всичките бели искри под клепачите ми да спрат да експлодират. Моментът определено не беше за изпускане.