Читать «Омайване» онлайн - страница 88

— Искаш ли да угасим? — попита Даг колебливо. — Чувал съм, че фермерите предпочитат да го правят на тъмно.

— Остави я — прошепна Фаун с усмивка. Леглото му не беше късо, но той го изпълваше от край до край. Тя имаше чувството, че гледа планински хребет, заемащ целия хоризонт. — Искам да те гледам.

— Аз не съм цвете, Искрице.

— Не си. Но пак радваш очите ми.

Ъгълчетата на очите му потрепнаха весело и тя се надигна да ги целуне. Мускулите му бяха дълги и стегнати, а кожата му имаше неравномерен тен, видимо по-бледа под кръста. Косъмчетата на гърдите му слизаха надолу и се сгъстяваха под корема. Тя плъзна пръсти и ги погали. Какво ли друго можеше да докосне в нея със странните си Езерняшки сетива?

— Нали каза, че можеш да разбереш? — осмели се да попита.

— Какво? — Ръката му описваше спирали около гърдите й. Как такова нежно докосване можеше да носи толкова сладка болка?

— Каза, че можеш да разбереш времето в месеца, когато една жена може да зачене. — Дали пък не ставаше дума само за Езерняшките жени? — Каза, че е красива шарка в същността й. — Само че беше повярвала и на Съни, който или бе излъгал, или бе сгрешил, а това бе имало сериозни последици. А неговите приказки бяха по-малко невероятни от тези. Тя се зачуди дали отново не постъпва глупаво, но Даг се надигна на лакът и я погледна със сериозна усмивка.

Ръката му докосна корема й, където раните от злината се бяха превърнали в малки черни белези.

— Тази вечер няма риск, Искрице. Но ще съм ужасен, ако искам да правя с теб любов по този начин, толкова скоро след нараняванията ти. Ти си толкова нежна, а и искам да ти покажа още много неща.

Тя рискува да погледне надолу, но очите й се спряха на успоредните белези под ръката му и усети прилив на тъга и вина. Дали щеше да се отърси някога от тези болезнени спомени, когато лягаше с мъж? Зачуди се дали Даг, който имаше много повече спомени, има подобни проблеми.

— Шт… — Пръстът му докосна устните й, макар че тя не бе проговаряла. — Протегни се към светлината, ярка Искрице. Няма да предадеш тъгата си, ако я оставиш настрана за един час. Тя ще те чака търпеливо от другата страна.

— Докога?

— Времето оглажда тъгата, както реката камъните. Тежестта винаги ще е с теб, но ще спре да те тормози при най-малкото докосване. Но трябва да изчакаш. Ние носим косите си на кокове поне година, и това не е твърде дълго.

Тя протегна ръка и започна да си играе с косата му. Дръпна нежно един от кичурите му.

— А това какво означава?

— Остриган заради въшки? — отвърна той явно за да я разсмее.

— Стига, ти нямаш въшки!

— Не съм имал от доста време. Те са друга история. Сега има по-добри неща, които мога да направя с устните си… — Започна да целува тялото й отгоре надолу и Фаун се зачуди каква магия се крие в езика му, защото целувките сякаш оставяха следи от хладен огън, а думите му сваляха камъни от сърцето й.

Дъхът й секна, когато езикът му стигна зърната на гърдите й и започна да се върти там. Съни просто я бе ощипал през роклята… проклет да е Съни, че смущаваше мислите й. Даг я погали по челото и се надигна.