Читать «Омайване» онлайн - страница 89

— Завърти се. Нека те разтрия. Мисля, че мога да подобря състоянието на тялото и същността ти.

— Нима…

— Не казвам „довери ми се“, а „пробвай“ — прошепна той в къдриците й. — Пробвай.

След няколко минути, докато лежеше с лице във възглавницата, Фаун си мислеше, че той е доста добър като за човек с една ръка. Спомените сякаш изчезнаха от съзнанието й. Леглото изскърца, когато той се надигна, и тя отвори очи. „Моля те, не ставай точно сега“. Даг се върна след секунда и тя усети хладна течност по гърба си, усети и миризма на лайка и детелина…

— Взел си от онова масло. — Тя се замисли за момент. — Кога?

— Преди седем дни.

Фаун се изкикоти сподавено.

— Патрулният трябва да е готов за всякакви спешни ситуации.

— Тази спешна ли е?

— Дай ми още малко време, Искрице, и ще видиш… Освен това е и добре за моята ръка, малко е загрубяла. Повярвай ми, не би искала да те докосват с мазоли по нежните места.

Маслото промени усещането от докосванията му, докато той слизаше надолу, чак до пръстите й, след което я обърна и започна отново.

Ръка. Заменена след малко от език. Докосванията му бяха нежни като коприна, там, там… и там? Ох! Тя подскочи изненадано, но след миг се отпусна. Значи това било да правиш любов. Беше много приятно, но малко едностранчиво.

— Не е ли твой ред? — попита тя притеснено.

— Още не — измърмори той. — И така си ми е много добре. А същността ти вече съвсем се оправи. Чакай сега да…

Минутите се изнизваха. Нещо се завихряше в нея, някакво изумително сладко напрежение. Докосванията му станаха по-твърди и решителни. Тя затвори очи и задиша учестено, гърбът й почна да се извива. След това затаи дъх, силните усещания я заливаха като приливна вълна и сякаш нажежаваха мозъка й до бяло.

Остана да лежи зашеметена и трепереща. Когато успя, събра сили и вдигна глава да огледа тялото си. То се бе превърнало в странен, съвсем нов пейзаж. Даг се бе опрял на лакът и я гледаше с усмивка, очите му блестяха.

— Добре ли е? — попита той, сякаш не знаеше.

— Това да не беше… някаква Езерняшка магия? — Нищо чудно, че хората бяха готови да ги последват до края на света.

— Не. Това си беше изцяло твоя магия.

Множество мистерии бяха отлетели, като ято птици в нощта.

— Нищо чудно, че хората искат да правят това. Сега всичко ми се изяснява…

— Така е. — Той пропълзя по леглото и я целуна отново. Беше странно да усети собствения си вкус на устните му, примесен с детелина и лайка, но въпреки това го целуна. След това започна да движи устни по скулите, клепачите и заострената му брадичка, накрая пак се върна на устата. Лежеше върху него и усещаше биенето на сърцето му.

Все още не го бе докосвала. Сега идваше неговият ред. Ръцете вероятно вършеха еднаква работа. Тя се изправи и примига объркано.

Даг лежеше усмихнат и очите му сякаш я подканяха, но не и неприятно настойчиво. Лежеше изцяло открит пред очите й и гледката я заинтригува. Не можеше да види единствено мистериозната същност. Това сякаш беше нечестно предимство. Откъде и как да започне? Припомни си как бе започнал той.