Читать «Омайване» онлайн - страница 87

— Мисля, че Дирла е алчна — реши Фаун. — Или пък онези мъже са много нахални.

— О, не. Както знаеш, при Езерняците е обичай жената да кани. Мъжът решава дали да приеме. От мен да знаеш, много трудно е да откажеш, без да обидиш някого. Гарантирам ти, че каквото и да става там, е по нейна идея.

— При фермерите това би се сметнало за твърде дръзко. Правят го само развалените момичета… или глупавите. Добрите чакат да ги поискат. „А дори тогава трябва да откажат, ако мъжът не притежава достатъчно земя“.

Той протегна ръка и се подпря на стената, гледаше надолу към нея.

— Така ли било? — въздъхна Даг след дълга пауза и задъвка долната си устна. Очите му бяха като дълбоки езера, в които Фаун искаше да се удави. — Искрице, според теб колко нощи загубихме тук?

Тя вдигна лице, преглътна и отвърна с треперещ глас:

— Твърде много?

Двамата не просто потънаха в прегръдките си, а направо се вкопчиха един в друг.

Той отвори и затвори вратата с крак, защото не искаше да я пуска. Краката й не докосваха пода, но това не бе единствената причина да си представя, че лети. Половината му целувки пропускаха устата й, но тя нямаше нищо против, защото всяко докосване до кожата й й носеше наслада. Даг я пусна и посегна към резето, но спря. „Не, не спирай сега…“

— Искрице, ако наистина го желаеш, залости вратата — каза той съвсем сериозно.

Тя го направи, без да откъсва очи от скулестото му лице. Дъбовото резе падна в гнездото си със солидно тупване. Това сякаш бе достатъчен компромис с обичаите.

Ръката му се измъкна от прегръдката, за кратко, колкото да запали маслената лампа до леглото. Жълтият пламък изпълни стаята със светлина и сенки. Даг се смъкна на ръба на леглото, сякаш колената му бяха поддали, и протегна ръка. Пръстите му трепереха. Фаун се притисна към него и се надигна на колене, за да достигне лицето му. Целувките му се забавиха, сякаш искаше да вкуси устните й, после езикът му се пъхна в устата й. Тя реши, че е странно, но че й харесва, и опита да направи същото. Ръката му се плъзна по косата й, развърза панделката и разпусна къдриците по раменете й.

Как ли се освобождаваха от дрехите си хората в такива случаи? Съни просто беше надигнал полата й и бе смъкнал гащите й. Злината също, като се замислеше.

— Пак ли те обзеха мрачни мисли? — смъмри я Даг. — Бъди с мен.

— Откъде знаеш какво си мисля? — попита тя, мъчеше се тревогата й да не й проличи.

— Не знам. Аз усещам същността ти, а не мислите. По някой път усетът само те обърква. — Ръката му се спря на горното копче на роклята й. — Може ли?

— Разбира се — отвърна тя с облекчение. Естествено че Даг щеше да знае как стават нещата. Трябваше просто да гледа и да копира.

Той разкопча още няколко копчета, дръпна нежно единия ръкав и я целуна по голото рамо. Тя събра кураж и се зае с копчетата на ризата му. След като бе постигнато взаимно доверие, нещата се развиха по-бързо и дрехите им заваляха по пода и по леглото. Последното нещо, което той махна след известно колебание, беше приставката за ръка. Разкопча каишките около лакътя и я остави на масата. Фаун осъзна, че за него това е по-голям жест на доверие и уязвимост, отколкото смъкването на панталоните.