Читать «Омайване» онлайн - страница 86

Наведе се към нея и Фаун замръзна от надежда, която беше толкова силна, че чак я измъчваше. Дали щеше да я целуне? Дъхът му ухаеше на бира, а нейният беше замрял.

Неподвижност. Сърцебиене.

— Не — въздъхна той. — Не. Мари е права. — Изправи се. Фаун беше готова да избухне в сълзи. Почти посегна да го хване.

„Не можеш. Не бива. Той ще си помисли, че си…“ Онази ужасна дума, с която я нарече Съни Тъпия. Прогаряше паметта й като нажежено желязо. „Курва“. Беше грозна дума и я бе превърнала в нещо грозно, сякаш кръв или отрова в чаша вода. „За Даг ще съм само красива“. Искаше й се да е по-висока. Тогава нямаше да я обижда всеки, който поиска.

Той въздъхна отново и й подаде ръка. Тръгнаха към сградата.

На вратата Даг спря и се ослуша.

— Добре, някой дрънка с дайрето. Мисля, че ще се оправят и без мен за остатъка от вечерта. — Наистина, музиката отвътре беше по-тиха и унасяща. Той тръгна към стълбите.

— Качваш ли се? — успя да намери гласа си Фаун.

— Да. Беше приятно, но стига толкова. А ти?

— И аз съм малко уморена. — Тя го последва. Това, което се бе случило, или по-скоро не бе, напомняше на случката на пътя. Сякаш отново беше изтървала някакъв завой.

Когато стигнаха до втория етаж, зад тях се разнесе кикотене и глъчка. Появиха се Дирла и двама младежи от патрула на Чато. Поздравиха весело Даг и свърнаха по коридора. Фаун спря и ги погледна, докато се суетяха пред вратата на Дирла. Единият младеж я бе прегърнал и я целуваше, а тя притискаше ръката на другия към… гърдите си! После ритна вратата и тримата се скриха в стаята й.

— Даг — каза колебливо Фаун, — какво беше това?

Той наклони глава и я погледна весело.

— На теб на какво ти прилича?

— Да не би Дирла… искам да кажа… нима ще си легне с тези мъже?

— Така изглежда.

Изглежда ли? Ако усетът му вършеше и половината неща, които твърдеше, най-вероятно знаеше много добре.

— И с двамата ли?

— Ами в патрула бройките не са равнопоставени. Хората правят компромиси. Дирла е… доста щедра.

Фаун преглътна и го последва към техния коридор. Рази и Ютау тъкмо отключваха вратата на стаята си. Ютау видимо беше прекалил с бирата, а косата на Рази висеше на кичури, подгизнала от танците. Двамата пожелаха спокойно лека нощ на Даг и се прибраха.

— Жалко, че не са успели да си намерят жени — заяви честно Фаун. — Твърде са добри, за да са самотни. — Видя как я гледа Даг и добави подозрително: — Защо си хапеш китката?

Той прочисти гърлото си.

— Искрице, някой път, като съм много по-трезвен или по-пиян, ще се опитам да ти разкажа невероятно сложната история за това как тези двамата се ожениха за една и съща жена в нашия лагер. Да речем, че сега се наглеждат един друг.

— Нима вашите жени могат да се женят за повече от един мъж? По едно и също време? Поднасяш ме!

— По принцип не могат и не се шегувам. Както казах, историята е заплетена.

Спряха пред неговата стая и той се усмихна.