Читать «Омайване» онлайн - страница 76

Тя наклони глава и понечи да каже нещо, но по коридора се чуха стъпки. Вратата се отвори и Рази надникна в стаята.

— Даг, тук си бил значи. Трябва да помиришеш това. — Извади малко стъклено шишенце и измъкна кожената запушалка. — Дирла намери едно магазинче, в което продават подобни неща.

Дирла се усмихна гордо над рамото му.

— Какво е това? — попита Фаун и се наведе към бутилката. — Прекрасно! Мирише на лайка и детелини.

— Ароматно масло. Имат седем-осем вида.

— За какво го използвате? — попита Фаун невинно.

Даг за момент поиска да запрати другаря си насред Мъртвите равнини.

— За схванати мускули — намеси се той остро.

— Е, предполагам, че става и за това — отвърна колебливо Рази.

— Масаж с ароматни масла — изпъшка сладострастно Дирла. — Добра идея.

— Колко мило, че се отбихте — прекъсна ги Даг, преди разговорът да се задълбочи и да му напомни случката по пътя. — Този сандък трябва да се свали до склада. — Изправи се и посочи. — Вдигайте го.

Те замърмориха, но се заеха със задачата.

Даг затвори вратата зад тях, изпрати Фаун в стаята й и ги последва. Чудеше се дали ще се осмели да попита къде е въпросното магазинче и дали ще му е на път, когато тръгне при сарача.

Обикалянето на маршрутите западно от Гласфордж отне шест дни.

Даг избра първо най-краткия и успя да се върне същата вечер, за да провери как е Фаун. Търси я доста време и я откри да лющи грах в кухнята, беше се сприятелила с персонала. Успокои се, че не е притеснена от компанията на Езерняците, но се тревожеше, че може отново да се претовари.

След това избра най-дългия маршрут, който щеше да отнеме три дни. Някои от младите членове на патрула се оплакаха, но Даг им запуши устата с разкази за северните блата край Фармърс Флатс през зимата. Въпреки че оставяха повечето екипировка при конете, дрехите им се просмукваха с влага и тиня. Довлякоха се в Гласфордж късно през нощта и веднага се навряха в уютната баня, която се намираше между главната сграда и конюшнята. Перачките направо се намръщиха, като ги видяха. Този път Даг откри Фаун да си говори с две шивачки, помагаше им с хотелските завивки.

На другия ден на вечеря той й разказа, че се е натъкнал на участък от шест мили в блатата — възстановявал се от предишна поява на злина. Въпреки че формите на живот бяха предимно вредни и хищни, все пак се развиваха. Според него злината бе убита поне век, преди фермерите да се появят по тези места. От своя страна, Фаун му разказа за нейните приключения из града. Зетят на Хорсфорд, Саса, бе изпълнил обещанието си да й покаже стъклолеярната. Освен това я бе завел в работилницата на брат си, който произвеждаше хартия, както и в съседната, където правели мастило.

— Тук има повече професии, отколкото изобщо съм си представяла — призна му тя умислено.

Освен това със сигурност се бе преуморила. Когато я изпрати до стаята, се прозяваше толкова много, че едвам му пожела лека нощ. Той прегледа заздравяващата плът под белезите от злината и я накара да обещае, че на другия ден ще почива повече.