Читать «Омайване» онлайн - страница 74

— В такъв случай аз ще се справя по-добре от теб — отговори му Мари.

Той реши да не се излага повече. Беше прикрил усета си максимално плътно, откакто пристигнаха в Гласфордж, но Мари нямаше нужда от него, за да си направи изводи. Дори без да усеща как Фаун гори като пламък в негово присъствие.

Той сгъна картата и я подаде на Мари.

— Може да я закачите долу и да отбелязваме прогреса. Поне момчетата ще се забавляват. Ако им загатнеш, че после може да има поклон, ще се стараят повече.

Тя кимна и излезе, а Даг накара Фаун да му помогне да приберат документите в сандъка.

— Вече за втори път споменавате, че сте създали фермерите — обади се Фаун, докато му подаваше наръч дневници. — Какво значи това?

Той се обърна изненадано.

— Не знаеш ли откъде е дошло семейството ти?

— Знам. Написано е в семейната книга, която пазим. Прапрапрадядо ми — тя направи пауза, за да изброи поколенията на пръсти, и кимна, — дошъл от Лъмптън с брат си, за да разчистват земя. След няколко години се оженил и се преместил на западния бряг на реката. Семейство Блуфийлд живее по тези места оттогава. Затова най-близкото село се казва Уест Блу.

— А къде са живели преди Лъмптън Маркет?

— Не съм сигурна. Знам, че тогава се е казвал само Лъмптън.

— Преди шестстотин години земята между Мъртвото езеро и южното крайбрежие е била необитаема пустош. Езерняците от тази провинция слезли на юг и изток към крайбрежието, където имало оцелели поселища на твоите прадеди, и убедили няколко групи да дойдат и да се заселят насам. Смятали, че зоната на юг от една черта е разчистена от злини и безопасна за живеене. Не било точно така, но все пак било доста по-добре от преди. Били разменени обещания… за щастие моите хора все още помнят кои са. Имало още две големи плантации. Едната на изток към Трипойнт, а другата на запад към Фармърс Флатс, заедно с тази на юг при Силвър Шоулс, от която произхождат местните жители. След това хората бавно започнали да се разпространяват.

— Сред Езерняците има две мнения по въпроса — продължи Даг. — Според едното колкото повече очи се оглеждат, толкова по-добре. Другите смятат, че просто сме подготвили храна за злините. Виждал съм злини да се развиват и в населени, и в ненаселени местности и разликата в ужасиите не е особено голяма. Лично за мен този спор не е много смислен.

— Значи Езерняците са били тук преди фермерите? — попита бавно Фаун.

— Да.

— А какво е имало преди тях?

— Не знаеш ли?

— Не е нужно да се правиш на толкова изненадан. — Тя очевидно се засегна и Даг разпери извинително ръце. — Знам много неща, но не съм сигурна кои са само приказки и легенди. Едно време е имало няколко свързани езера, а не само едно, голямо и мъртво. И съюз от седем големи града около тях, управляван от господари магьосници и крал, и имало принцеси, смели воини и кораби с моряци. Високи кули с прекрасни градини и магически животни. Благословията на боговете се изливала като фонтан. Боговете се намесвали в живота на хората по начин, който аз лично намирам за малко изнервящ. Корабите по езерата имали сребърни платна. Според мен са си били обикновени, само изглеждали сребърни на лунната светлина, защото кораб с толкова метал би потънал. Знам само, че според легендата някои от градовете били по пет мили широки, което е невъзможно.