Читать «Омайване» онлайн - страница 75

— Всъщност — Даг прочисти гърлото си — точно тази част е вярна. Руините на Огачи Странд са само на няколко мили от брега. Като бях по-млад, с няколко приятели взехме едно кану и отидохме да ги разгледаме. В спокоен ден се виждат каменните отломки по старото крайбрежие. Огачи наистина е повече от пет мили широк. Все пак това са хората, построили правите пътища. Някои от тях са били дълги хиляди мили.

Фаун приседна на ръба на леглото и го изгледа замислено.

— И къде са отишли тези строители?

— Повечето загинали. Малцина оцелели. Наследниците им все още са живи.

— Къде?

— В тази стая. Ти и аз.

Тя го зяпна изненадано и погледна надолу към ръцете си.

— Аз?

— Според легендите на Езерняците… — Той направи пауза. — Езерняците са потомци на лордовете-магьосници, които преживели голямата разруха. А фермерите са наследници на обикновените хора от перифериите на провинциите, които оцелели след войните на злините: първата голяма и двете последвали, които унищожили езерата и опустошили Западните равнини. — Тези, които ги бяха виждали, ги наричаха Мъртвите равнини и Даг разбираше защо.

— Имало е повече от една война? Не бях чувала.

Той кимна.

— В известен смисъл. А може винаги да е била само една. Въпросът, който не зададе, е откъде са дошли злините?

— От земята. Само че… — тя се поколеба и забърза — предполагам, ще ме попиташ как са попаднали в земята, нали?

— По този въпрос и аз не съм съвсем сигурен. Но знаем, че всички злини произхождат от първата. Е, не като нас с поколения и раждане. По-скоро като чудовищно насекомо, което е снесло десетки хиляди яйца, които се излюпват през определени интервали.

— Видях злината — каза тихо Фаун. — Не знам какво беше, но съм сигурна, че не е насекомо.

— Говорех образно. Виждал съм няколко десетки. Представи си например първата като огледало, което се е пръснало на хиляди парченца и са се образували хиляди огледалца. Всъщност злините въобще не са материални. Те просто събират около себе си материя в нещо като черупка. Иначе се хранят от същността.

— А как се е пръснала?

— Казват, че загубила първата война.

— Дали боговете са ни помогнали?

Даг изсумтя.

— Според нашите легенди, когато се появила първата злина, боговете ни изоставили. И ще се завърнат, когато изчистим окончателно земята. Стига да вярваш в боговете.

— А ти?

— Аз вярвам, че не са тук. Което си е някаква вяра.

Тя сгъна последните карти и ги завърза, преди да му ги подаде. Даг ги постави на мястото им и затвори сандъка.

— Не мисля, че само лордовете-магьосници са построили тези кули и пътищата. Сигурен съм, че и твоите предци са участвали.

Тя не каза нищо. Не се разбираше за какво мисли.

— А и те едва ли се са появили от нищото — продължи да упорства Даг. — Според някои едно време имало един народ и магьосниците са се издигнали от него. Само че колкото повече овладявали уменията си и колкото по-могъщи ставали, толкова повече се откъсвали от останалите. Което може би била първата грешка.