Читать «Омайване» онлайн - страница 78

Соун се почувства неловко.

— Ами за разни работи.

— Защо ме търсиш? — попита по-находчиво Фаун.

— Трябва да ти покажа нещо. В конюшнята е, така че се обуй.

— Добре — каза тя и се надигна.

Босите й крачета изтупкаха по коридора.

— По-бавно! — провикна се Даг зад нея и бе възнаграден с обичайното засмиване. Вероятно когато беше здрава обичайното й придвижване беше само на бегом.

Даг се обърна към Соун и се зачуди дали да не го предупреди. Знаеше, че широкоплещестият младеж е привлекателен за жените, но досега това не го бе тревожило. Реши, че в сегашното му състояние едва ли е заплаха за любопитните фермерски момичета. А и предупрежденията можеха да доведат до въпроси, на които Даг не беше готов да отговаря. От типа на: „Какво ти влиза в работата?“ Задоволи се с приятелско махване и се обърна към вратата.

— Даг? — повика го Соун, хилеше се. — Ей, старче?

— Да? — Проклятие, защо бе почнал да го нарича така? Сигурно заради вечното му мърморене.

— Не се притеснявай. Всичко, което твоята Искрица иска да чуе, са истории за теб. — Облегна се назад и се изкикоти.

Даг поклати глава и излезе. Поне спря да се мръщи, докато стигне до стълбището.

Стигна до конюшнята малко преди Фаун и щом тя дойде, я заведе при кобилата, с която бяха дошли в градчето.

— Честито, Искрице. Мари го обяви официално. Кобилата вече е твоя. Твоят дял от заплащането, което ни предоставиха старейшините на Гласфордж. Освен това ти намерих седло и юзди. Би трябвало да са ти по мярка. Не са нови, но са доста запазени. — Нямаше нужда да споменава, че те бяха допълнение към сделката с майстора, който бе поправил приспособлението за ръката му.

Лицето на Фаун грейна и тя се навря при кобилата, за да я почеше по челото и ушите. Животното наведе глава и изпръхтя доволно.

— О, Даг, прекрасна е, но… — Фаун сбърчи подозрително нос. — Сигурен ли си, че това не е твоят дял от наградата? Мари беше доста мила с мен, но едва ли ме е повишила до патрулен.

— Ако зависеше от мен, щеше да получиш много повече, Искрице.

Фаун не беше съвсем убедена, но кобилата я побутна за още ласки и тя върна вниманието си към нея.

— Трябва да й дам име. Не може да й викаме просто „кобилата“. — Фаун прехапа устни и се замисли. — Ще я кръстя Грейс, като реката. Името е хубаво, а и тя е хубава. Освен това ни докара дотук толкова леко. Харесва ли ти Грейс скъпа? — Тя продължи да гали животното, а то тропна с копита и изпръхтя. Това накара Фаун да се засмее. Даг се облегна на стената на съседното отделение и се усмихна.

След малко Фаун отново се умисли, обърна се към него и скръсти ръце.

— Само че… не съм сигурна дали ще мога да си я позволя със заплата на доячка или каквото там ще работя.

— Тя си е твоя. Можеш да я продадеш — отвърна Даг.

Фаун поклати глава, но изражението й не се промени.

— Във всеки случай — продължи Даг — още е рано да мислиш за работа. Кобилата ще ти трябва за езда.

— Вече се чувствам по-добре. Кървенето спря преди два дни и явно няма да имам треска.

— Да, но… Мари ми разреши да занеса ножа в нашия лагер и да го покажа на майсторите. Тъй като Лъмптън Маркет и Уест Блу са ни почти на път, мислех да се отбием до фермата ти и да уведомим семейството ти.