Читать «Омайване» онлайн - страница 73

— Не се опитвам да стоваря вина върху никого — каза Мари.

— Знам. — Даг въздъхна. — Колкото до запуснатите сектори… — Устните му се извиха в суха усмивка. — Там нещата са по-ясни. Всички маршрути в близост до Гласфордж, които могат да се обходят с кон, са проверявани в рамките на една година. Оставени са обаче блатистите местности на запад и няколко каменисти клисури на изток, които са непроходими за коне. Мързеливи негодници.

— Разбирам. — Мари се усмихна кисело и се почеса по носа. — С Чато се разбрахме да ми отстъпи двама от неговите и да разпратим шестнадесетчленни отряди по запуснатите маршрути. А двамата с него ще останем тук и ще спорим с гражданите какво ни се полага за последната ни работа. Мислех да те сложа начело на нашия патрул. Хем да си избереш маршрутите.

— Колко мило, Мари. Влачене в кал до кръста и пиявици или ронливи стръмни сипеи? И двете звучат толкова очарователно, че чак не мога да избера.

— Е, ако искаш, можеш да запретнеш ръкави и да ми помогнеш да се преборя с хората от Гласфордж. Забелязала съм, че им действаш много добре.

При тези думи Фаун, която бе оставила картата и следеше разговора с интерес, примигна.

Даг се намръщи. Размотаването на ранените с цел засрамване на фермерите беше малко по-напред в списъка му с радости от циреите по задника след дълга езда.

— Предния път, когато ме накара, се заклех, че ще е за последно. Както и по-предния. Мари, нямаш срам.

— Нямам ресурси — отвърна тя и се намръщи. — Според Феърболт са нужни десет възрастни в лагерите, за да издържат един патрулен. Всяка пропусната възможност да поискаме помощ ни поставя в затруднение.

— Тогава защо не поискаме повече? Нали затова са създадени фермерите? — Това беше стар спор и Даг все още не бе сигурен коя е правилната позиция.

— Искаш да станем отново господари ли? — попита меко Мари. — Не мисля.

— Имаме ли алтернатива? Да обречем света на разруха, защото ни е срам да поискаме помощ?

— Трябва да пазим баланса — отвърна твърдо Мари. — Както винаги. Не можем да си позволим да зависим от други. — Погледът й се плъзна към Фаун. — В никакъв случай.

Настъпи кратка тишина. После Даг каза:

— Избирам блатата.

Кимването й издаде задоволството й и Даг се зачуди дали не е направил грешка.

— Ако ни позволиш да вземем няколко конярчета да наглеждат конете, докато патрулираме, няма да се налага да оставяме някой от нашите.

Мари се намръщи, но се съгласи.

— Има смисъл за еднодневните пътувания. Започвате от утре.

Кафявите очи на Фаун се разшириха тревожно и Даг усети откъде идва скритият в гласа на Мари триумф.

— Чакай. Кой ще се грижи за госпожица Блуфийлд, докато ме няма?

— Аз. Няма да стои сама. Имаме още четирима ранени, които се възстановяват, а и двамата с Чато ще сме често тук.

— Даг, сигурна съм, че ще се оправя — обади се Фаун с известно колебание.

— Но ще я предпазите ли от претоварване? — попита Даг сърдито. — Ами ако започне да кърви отново? Ако настине и започне да я тресе?

Дори Фаун се намръщи при тези думи. Устните й се размърдаха беззвучно: „Сега е лято“.