Читать «Омайване» онлайн - страница 64

Фаун кимна учтиво, Мари не толкова.

— Ютау и Рази, също от нашия лагер — продължи Даг. Двамата я поздравиха приятелски. Ютау беше по-възрастен, нисък и носеше косата си на кок като Мари. Рази беше по-млад и висок, а косата му висеше на сплетена с червени и зелени ленти плитка почти до кръста.

— Поздравления за злината, Даг — каза Ютау. — Младите са ядосани, че пропуснаха първото си убийство. Предлагам да ги заведеш до леговището и да им покажеш как точно е станало.

Даг поклати глава с нещо между усмивка и намръщване.

— Не мисля, че ще им е от полза.

— Много гадно ли беше? — попита Мари сухо.

Забавлението изчезна от очите на Даг.

— Доста. Ето ви късата версия. Госпожица Блуфийлд беше отвлечена от пътя от двамата, които преследвах. Когато ги догоних до леговището, вече ме превъзхождаха значително. Забелязах, че злината и глинените направиха грешката да не обръщат внимание на госпожица Блуфийлд в суматохата. Затова й хвърлих моите споделящи ножове и тя заби единия в злината. Свали я. И спаси живота ми. И света, както обикновено.

— Успяла е да се доближи толкова до злина? — възкликна Рази с нещо между неверие и почуда. — Как?

Даг погледна Фаун за разрешение и отмести яката на роклята й. Пръстът му проследи местата, където вероятно бе останал отпечатък от дланта на злината. Въпреки че беше топло, тя потръпна.

— На косъм, Рази.

Двамата мъже свиха устни. Мари покри устата си с ръка. Фаун не беше виждала огледало от няколко дни. Как ли изглеждаха белезите?

— Злината я подцени — продължи Даг. — Вярвам, че вие няма да го направите. Ютау, ако искаш, можеш да повториш поздравленията си, този път на когото трябва.

Ютау бавно допря ръка до челото си и каза прегракнало:

— Госпожице Блуфийлд.

— Да — добави Рази, щом се отърси от объркването си.

— Патрулните си падат по тържествените церемонии — прошепна Даг в ухото на Фаун.

— Забелязвам — отвърна тя и той се подсмихна.

Мари разтри главата си.

— Ами цялата история, Даг? Дали въобще искам да я чуя?

Тъжният му поглед привлече вниманието й.

— Да. Колкото се може по-скоро. Но насаме. След това госпожица Блуфийлд трябва да си почине. — Той се обърна към Фаун. — Или искаш първо да поспиш?

— По-добре да поговорим.

— Добре. — Мари сложи длани на колената си и се огледа. — В моята стая?

— Става.

Мари се изправи.

— Ютау, ти будува цяла нощ. Вече си в почивка. Рази, хапни и отиди при другите. Кажи им, че намерихме Даг. По-точно, че сам се намери. — Двамата се изправиха и излязоха.

— Вземи си торбата — прошепна Даг на Фаун.

Стаята на Мари беше на третия етаж. Фаун усети, че се замайва по стълбите, и беше благодарна, че Даг я подкрепи. Беше стая с едно легло, но почти идентична с тази на Соун, чак до обичайната купчина багаж на пода. Даг махна на Фаун да изсипе торбата си на леглото и тя я развърза и я обърна.

Веждите на Мари се повдигнаха. Тя вдигна повредената приставка на Даг, сякаш държеше трупа на умряло животно.

— Сериозно е било. Вече разбирам защо не си отишъл да си прибереш лъка. Приставката за лъка поне здрава ли е?

— Почти. Ще заръчам да й направят по-здрави шевове.