Читать «Омайване» онлайн - страница 63

— Лек сън, Соун. И гледай да се събудиш поумнял.

Последва лек кикот и стон от болка. Даг изглеждаше като човек, който е получил добри вести в неочакван момент.

— Ще се оправиш.

Излязоха и жената внимателно затвори вратата.

— Това ли е Соун Овцата? — попита Фаун.

— Още си е агне. Ако оцелее достатъчно дълго, че да замени част от ентусиазма с акъл, ще стане добър патрулен. Все пак стигна до двадесет. Явно е късметлия. — Усмихна се. — Също като теб, Искрице.

От една отворена врата долетя слаб женски вик.

— Това е Риила — обади се жената. — Имате ли нужда от нещо друго, сър?

— Ще се оправя — отвърна Даг. — Познавам това място от години.

— Тогава, ако ме извините, ще ида да видя какво иска. — Тя им кимна и се отдалечи.

Докато слизаха по стълбите, Даг измърмори:

— Стига сте ми викали сър, палета такива. — Спря и за момент погледът му се отнесе.

— За какво се замисли? — попита Фаун нежно.

— Мисля… че щом леко ранените се грижат за лежащите, сме останали твърде малко. Патрулът на Мари е от шестнадесет, четири по четири. Трябва да сме двадесет, пет по пет. Чудя се колко ли са останали при Чато? — Въздъхна. — Хайде да си намерим нещо за ядене, Искрице.

Отведе я до едно малко помещение, в което смени дрехите си и се изми с вода от легена. После се върнаха в едно от общите помещения, пълно с маси, пейки и столове, празно в този час. След минута се появи прислужница с поднос с шунка, сирене, два вида хляб, сладкиш, ягоди, кана бира и още една с мляко. Издоено от кравите на хотела, както се похвали момичето. Фаун моментално добави към потенциалните работи „сервитьорка“ и „доячка“. С удоволствие забеляза, че Даг се храни с апетит и е по-спокоен от всякога.

Докато се опитваха да си пробутат последната ягода един на друг, Даг наклони глава и се усмихна. След секунда Фаун чу тропот на копита и суматоха на двора. След минута вратата се отвори с трясък и в трапезарията нахлу Мари, следвана от двама мъже. Спря пред тяхната маса с ръце на кръста и се втренчи в Даг.

— Ти!

Фаун никога не беше чувала толкова заплаха в една сричка.

Даг й подаде халбата си. Мари я вдигна и изпи половината на един дъх, без да откъсва очи от него. Другите двама се усмихваха широко.

— Момче, нима се опитваше да ме изплашиш до смърт? — настоя тя и стовари халбата с трясък на масата.

— Не. — Даг отново я напълни догоре. — Просто така се получи. Седни и си поеми дъх, лельо Мари.

— Няма да ми викаш лельо, докато ти се карам — отвърна тя, вече по-спокойно. Един от мъжете зад нея й подаде стол и тя седна. Личеше си, че е изтощена; нещо, което натъжи Даг.

Той се пресегна и стисна ръката й.

— Съжалявам за излишните притеснения. Соун каза, че сте открили коня и нещата ми вчера. Имах малко проблеми.

— Чух вече.

— О, значи най-сетне сте открили фермата на Хорсфорд?

— Преди два часа. Пробутаха ми невероятна история. — Тя изгледа Фаун и отново се намръщи на Даг.

— Мари, запознай се с госпожица Фаун Блуфийлд. Искрице, това е водачът на моя патрул Мари Редуинг Хикори. Мари е личното й име. Редуинг е името на нашата шатра, а Хикори се казва главният ни лагер.