Читать «Омайване» онлайн - страница 61

Лицето на момчето стана безизразно, сякаш се опитваше да разбере какво му говорят. Объркването му беше прекъснато от двама Езерняци, които се появиха на двора и се вторачиха в Даг.

Двамата приличаха повече на патрулни — с кожени жакети и дълги коси, сплетени на украсени плитки. Мъжът беше по-насинен и от Фаун, а превръзката на главата му не скриваше сериозните драскотини. Подпираше се на дървен бастун. Жената беше с превързана ръка, която висеше на врата й. И двамата бяха високи и тъмнокоси, но очите им имаха нормален кафяв цвят.

— Даг Редуинг Хикори? — попита жената изненадано.

Даг докосна челото си с ръка.

— Да. Вие от патрула на Чато Лог Холоу ли сте?

Въпреки очевидните си наранявания двамата застанаха мирно.

— Да, сър! — извика мъжът, а жената се обърна към конярчето.

— Момче, прибери коня на патрулния!

Момчето подскочи с ококорени очи и хвана въжето на кобилата. Даг слезе на земята и се обърна към Фаун:

— Да не си посмяла да скочиш! — Тя кимна и послушно се смъкна в обятията му: получи нещо като прегръдка, докато той я пускаше на земята. Потисна желанието си да зарови глава в гърдите му и да остане така, да речем, за седмица. Той се обърна към двамата Езерняци, но лявата му ръка остана зад гърба й, като сигурна опора.

— Къде са другите?

Мъжът се усмихна, после се намръщи и потри челюстта си.

— Повечето са навън и те търсят.

— Опасявах се от това.

— Аха — добави жената. — Хората от твоя патрул казаха, че си жилав като котка, и хукнаха да те търсят почти без да ядат и да спят. Явно любителите на котки са били прави. Горе има един, Соун се казва, който примира за теб. Всеки път ни пита за новини.

Даг въздъхна облекчено.

— Вие ли се грижите за ранените?

— Да — отвърна мъжът.

— Колко са на легло?

— Само двама. Вашият Соун и нашата Риила. Счупи си крака, понеже един глинен подплаши коня й.

— Лошо ли е счупен?

— Ще се оправи.

— Това е важното — каза Даг.

— Не знам колко си уморен, но ще е добре да се качиш при Соун. Мисля, че ще се успокои, като те види.

— Разбира се.

— Ами… — Жената погледна Фаун и се обърна въпросително към Даг.

— Това е госпожица Фаун Блуфийлд.

Фаун направи лек реверанс.

— Тя… — почна мъжът колебливо.

— Тя е с мен. — Тонът на Даг не позволи повече въпроси и двамата патрулни ги поведоха навътре.

Минаха през антрето, в което имаше голям дървен тезгях и врати към общи помещения, и се качиха по стълбище с полиран парапет. На втория етаж имаше коридор с врати от двете страни и прозорец в дъното.

— Днес партньорът ти е по-добре, но продължава да твърди, че направо си го възкресил — каза мъжът през рамо.

— Не беше мъртъв.

Мъжът се обърна към жената.

— Казах ти.

— Просто сърцето му беше спряло и не дишаше.

Фаун примигна учудено. За нейна изненада и двамата патрулни реагираха така.

— Ама… — Мъжът спря пред врата с месингов номер 6. — Учили са ни, че е твърде рисковано да се слива същност със смъртно ранен и че болката не може да се блокира достатъчно бързо.

— Така е — съгласи се Даг. — Наложи се да вляза и изляза бързо.

— О! — възкликна жената.

— Не болеше ли? — попита мъжът.