Читать «Омайване» онлайн - страница 60

Само че… малкото неща, които казваше, изглеждаха важни. Сякаш тя умираше от жажда и всички й пробутваха някаква мътна тиня, а той й предлагаше чиста вода. Директно. Отвъд желанията и заслугите. Обезпокояваща мисъл.

Долината, по която се спускаха, се разшири. Потокът тръгна надолу през широките поляни, а пътчето се вля в главния път. Даг зави наляво. Каквато и възможност да бе имало, тя отмина безвъзвратно.

Главният път беше натоварен. Може би беше пазарен ден или пък отстраняването на заплахата от бандитите бе позволило на хората да пътуват отново. Срещаха здрави каруци, каращи тухли и други стоки, теглени от яки коне. Други се връщаха, натоварени с дърва и хора, които искаха да продадат продукцията си. Фаун долавяше веселите разговори и флиртовете на момичетата, когато родителите им не ги наглеждаха.

Долови миризмата на въглища и пушек още преди да направят последния завой и да зърнат града.

Нищо от това пътуване не беше такова, както си го представяше, когато тръгна, но поне бе стигнала. Нещо започнато най-сетне бе свършено. Сякаш беше развалила някакво проклятие. Най-сетне в Гласфордж.

9.

Фаун се наведе зад рамото на Даг и погледна главната улица. От двете й страни имаше по-стари сгради, от дърво и камък, и нови от камък. Дървени тротоари пазеха хората от калта на улицата. В следващия квартал вече имаше павета, а по-нататък и тухли. Градът беше толкова богат, че настилаха улиците с тухли! Пътят зави покрай реката, но тя успя да зърне оживения пазар на един площад. Даг зави по една странична уличка и кимна към масивна сграда, по чиито стени растеше бръшлян.

— Това е нашият хотел. Патрулите отсядат безплатно. Такова е било завещанието на бащата на собственика. Нещо свързано с последната голяма злина, която сме убили по тези земи, някъде преди шестдесет години. Сигурно е била доста страшна. Човекът го е измислил добре, защото така патрулираме наоколо по-често.

— Не сте намирали друга от шестдесет години?

— Е, имало е няколко през годините. Просто сме ги откривали като малки и фермерите не са разбирали. Като… да изскубнеш плевел, вместо да сечеш дърво. По-добре е за всички, но пък е трудно да убедим хората да ни плащат. Старият съдържател е бил проницателен човек.

Минаха под тухлена арка и се озоваха в двор между хотела и конюшнята. Едно конярче остави юздите, които чистеше, и се изправи, но не посегна към поводите на тяхната кобила.

— Съжалявам, господине, госпожо. — Кимването му бе учтиво, но момчето явно нямаше високо мнение за окаяната двойка, която яздеше без седло. — Хотелът е пълен. Ще трябва да идете другаде. Освен това се съмнявам, че можете да си позволите цените.

Фаун усети как по гърба на Даг премина вълна от — гняв? — не, забавление.

— И аз се съмнявам. За щастие госпожица Блуфийлд вече плати за всички.