Читать «Омайване» онлайн - страница 50

Даг направи гримаса, която трябваше да мине за усмивка, изправи се и каза на Пети:

— Извинете, госпожо.

Излезе и тихо затвори кухненската врата. Стъпките му прозвучаха по верандата и заглъхнаха в нощта.

— Какво му стана? — попита Джей.

— По някой път си мисля, че майка ти те е изтървала на главата като малък — отвърна Пети.

Той примига и сви рамене в искрено учудване.

— Що?

Фаун усети, че отново започва да трепери. Промяната в състоянието й не убягна на наблюдателната Пети.

— Хайде, момиче, време е да си лягаш. Хорс, помогни й.

Хорс беше по-мълчалив от младите си роднини, а може би жена му му бе обяснила някои неща за гостите насаме. Той поведе Фаун през тъмната къща. Този път не й причерняваше, въпреки че имаше леко главоболие. Пети ги последва, носеше свещ в чинийка.

В една от пристройките имаше две срещуположни спални. Хорс показа на Фаун едната. Бяха сложили дюшека й върху дървено легло. Влажният нощен ветрец духаше през неостъклените прозорци. Фаун реши, че това е стаята на някоя от дъщерите, които трябваше да пристигнат утре с каруцата.

Пети каза на Хорс да си върви и й помогна да се съблече, почти без да говорят. Преди два дни Фаун щеше да даде всичко, за да замени странния мъж и за най-странната жена. Тази вечер обаче желанието й беше точно обратното.

— С Хорс спим в другата стая. Ако имаш нужда от нещо, повикай ни.

— Благодаря — отвърна Фаун, опита се да го каже благодарно. Едва ли щяха да я разберат, ако поискаше пак да спи на кухненския под. Заедно с Даг. Къде ли щяха да го настанят тези неблагодарни фермери? В плевнята? Тя се намръщи.

По коридора прозвучаха стъпки, които не можеше да се сбъркат, последвани от почукване на вратата.

— Влез, Даг — извика Фаун, преди Пети да каже нещо.

Той носеше нещо — прането, което бе проснал на оградата. Синята рокля и бельото на Фаун, както и неговите дрехи, почистени от кръвта. Освен това носеше и торбата й.

Остави я в единия ъгъл на стаята и подреди дрехите отгоре.

— Заповядай, Искрице.

— Благодаря, Даг — отвърна тя просто. По лицето му пробяга усмивка, като светлина над вода. Дали някой въобще благодареше на патрулите? Фаун вече започваше да се съмнява.

Даг кимна на Пети, пристъпи към леглото на Фаун и докосна челото й с длан.

— Топло е. — Премести ръка така, че да я пипне с вътрешността на китката. Фаун опита да улови пулса, както бе слушала сърцебиенето му, но нямаше успех. — Но поне нямаш треска.

Отдръпна се и стисна устни. Фаун си спомни как тези устни бяха дишали в косата й и изведнъж й се прииска целувка за лека нощ. Нима беше грешно? Намръщената Пети го правеше грешно някак си.

— Намери ли нещо отвън?

— Патрула го няма — въздъхна той. — Поне в радиус от няколко мили.

— Дали все още търсят от грешната страна на Гласфордж?

— Възможно е. Май ще вали. На запад се виждат светкавици. Малко ми е неприятно, че ще обикалят мокри из мрака и ще се притесняват за мен, докато аз имам подслон и съм в безопасност. После със сигурност ще ми проглушат ушите.

— Съжалявам.

— Не се притеснявай, Искрице. Следващия път ще е обратното. И тогава аз ще имам поводи да мрънкам. — Очите му проблеснаха по начин, който я караше да се смее.