Читать «Омайване» онлайн - страница 52

— Да, предполагах, че ще кажеш нещо такова. Не съм сляпа. — Тя въздъхна и се изправи срещу него със скръстени ръце. — А след това?

— Моля?

— Имаш ли представа какво й причиняваш? Като стоиш тук и се усмихваш? Предполагам, че нямаш.

Предпазливостта на Даг премина в объркване. Беше забелязал, че жената е наблюдателна, но не предполагаше, че ще предизвика притеснения.

— Мисля й само доброто.

— Сигурно. — Тя се намръщи още повече. — Едно време имах един братовчед.

Даг наклони глава, разкъсван между любопитството и предчувствието, че не иска да чува края на тази история.

— Млад и добър, и красавец. Работеше като коняр в онзи хотел в Гласфордж, където винаги отсядат патрулите. Веднъж с един патрул дойде младо момиче. Много красиво, високо. И го хареса, или поне той така мислеше.

— Водачите на патрули се опитват да не допускат подобни връзки.

— И аз така разбрах. За съжаление не успяха. И значи той се влюби до уши в момичето. Цяла година чака патрулът й да се върне. И той се върна. И тя отново беше добра с него.

Даг мълчеше. Хич не му беше приятно.

— На третата година патрулът дойде, но нея я нямаше. Оказа се, че се е прибрала при нейните хора на запад.

— Това е обичайна практика при трениране на новобранците. Изпращаме ги по другите лагери за един-два сезона. Учат се на други методи и завързват приятелства. Така, ако се наложи да комбинираме сили, е по-лесно, понеже се знаят маршрутите и териториите. Тези, които се обучават за водачи, се пращат из всичките седем провинции. За тях казваме, че са обиколили езерото.

— Ти обикалял ли си го?

— Два пъти — призна той.

— Хм. — Тя поклати глава и продължи: — И значи той тръгна след нея с намерението да се присъедини към вас.

— А! — възкликна Даг. — Това няма как да стане. Не е въпрос на гордост или зъл умисъл, просто ние имаме умения и методи, които не можем да споделим.

— Искаш да кажеш, не е само въпрос на гордост и зъл умисъл — поправи го жената.

Даг сви рамене. „Не е твоя работа. Не се меси, старче“.

— Най-накрая я открил. Но както каза и ти, Езерняците не го приели. Върна се с подвита опашка след половин година. Не искаше да поглежда другите момичета. Пропи се. Сякаш, щом не можеше да обича нея, не можеше да обича никого.

— За това не е нужно да си фермер, госпожо — отвърна Даг хладно.

— Може и така да е. Така и не можа да уседне. Накрая си намери работа като салджия на река Грейс. След няколко сезона чухме, че паднал от сала и се удавил. Не мисля, че е било нарочно; казаха, че бил пиян и тръгнал да пикае през борда. Просто е бил невнимателен, но по начин, който не се случва на другите хора.

Даг помисли, че може би и неговият проблем е подобен. Никога не беше достатъчно невнимателен. Ако беше на двадесет, а не на тридесет и пет, когато го погълна тъмнината, нещата можеха да се развият и другояче…

— Така и не чухме повече за онова момиче. За нея той е бил просто моментно увлечение. А за него тя беше всичко на света.

Даг все така мълчеше.