Читать «Омайване» онлайн - страница 49

Жената стоеше вдигнала ръце, за да се предпази от пламенната й тирада, и сякаш беше готова да се разсмее.

— Стига, стига, момиче, предавам се!

— Ха! — Фаун се отпусна назад. — Просто престани с това „казват“.

Усмивката на Пети помръкна, но тя така и не сподели с Фаун какво я притеснява.

Фаун лежа кротко, докато спускащият се мрак не принуди мъжете да се приберат. Тад изнесе дюшека й и освободи място за масата. Липсващите столове бяха заменени от импровизирани пейки от дъски и пънове. Пети позволи на Фаун да остане на масата за семейната вечеря. Иначе алтернативата беше да й занесат храна в леглото в някоя от стаите.

Вечерята беше изобилна, макар и простичко приготвена; хранеха се на светлината на свещите и огнището. Фаун реши, че след това всички ще си лягат. Отначало разговорът беше разпокъсан и практичен. Хората бяха изтощени и умовете им бяха заети с последните събития. Всички се хранеха с ръце и лекото неудобство на Даг оставаше почти незабелязано. Липсващата китка сякаш не го притесняваше, въпреки че той почти никога не вдигаше ръката си над ръба на масата. Говореше рядко, предимно за да подкани Фаун да се храни.

— Много мило, че помогна на Тад със счупените стъкла — каза фермерката.

— Няма проблем, госпожо. Вече може да вървите из къщата без притеснения.

— Пети, ще ти помогна за новите прозорци — предложи Саса. — Веднага щом нещата се уталожат.

— Благодаря — отвърна тя.

— По мое време беше достатъчно да опънеш промазан плат на рамката — измърмори дядото.

— Татко, искаш ли още малко хляб? — отвърна побелелият му син. Земята може и да се водеше на стареца, но в къщата очевидно се разпореждаше Пети.

Разговорът неизбежно се насочи към тежките събития от последните дни. Даг изглеждаше уморен и мълчалив; на няколко пъти приложи успешната тактика да отговори на въпроса с въпрос.

— Жалко, че патрулът ви не дойде един ден по-рано — обади се Саса с въздишка. — Можеха да спасят бедното дете от изяждане.

Даг не се намръщи. Само присви клепачи и наклони глава; от уморено изражението му стана безизразно. Не каза нищо.

— Не си прав — обади се Фаун. — Ако патрулът се беше появил, преди аз да… преди ние да… преди тварта да умре и глинените да побягнат, щеше да има сражение. Много хора можеше да загинат, не само момчето.

Саса се обърна към нея намръщено.

— Да, но да те изядат?! Това е ужасно!

— Така правят глинените — измърмори Даг.

— Вече си свикнал, така ли?

Даг сви рамене.

— Но то беше още дете.

— Всички са били деца.

Пети, която досега гледаше в чинията си, вдигна очи.

— Ако бяха дошли пък преди пет дни, нямаше да бъдем нападнати — заяде се Джей. — Кучетата и добитъкът щяха да са живи. Защо не си пожелаеш това, както си тръгнал?