Читать «Омайване» онлайн - страница 39

Даг щеше да каже нещо, но последните й думи явно го объркаха и той й махна с ръка да продължи.

— Това сигурно се случва често при вас. Какво правят фермерите в такъв случай?

— Ами обикновено се женят. Набързо. Родителите се събират и се разбират и после всичко си продължава. Стига никой от двамата да не е женен де. В противен случай става голяма каша. Но аз вече се бях примирила и щях да изтърпя последиците…

— Само че когато казах на Съни, той не реагира, както очаквах. Не мислех, че ще е възхитен, но предполагах, че ще се примири. След като аз го бях направила. Но — тя си пое дълбоко дъх — той явно имаше други планове. Родителите му го бяха сгодили за дъщерята на съседа им. Споменах ли, че Съни е от богато семейство? Освен това е единствено дете, както и онова момиче, и родителите им са се разбрали отдавна. Попитах го защо не ми е казал преди това, но според него всички знаели. Казах му, че сега, когато съм бременна, ще трябва да си признае и да поговорим със семействата си. Но той ме заплаши, че ако се разприказвам, ще накара приятелите си да заявят, че и те са спали с мен през онази нощ, и ще се измъкне. — Избърбори всичко на един дъх и спря със зачервено лице. Обърна се към Даг, който гледаше надолу леко смръщен и хапеше устните си. — В този момент реших, че без значение колко бебета нося, няма да се омъжа за Съни, в никакъв случай. — Вирна брадичката си предизвикателно.

— Браво — отвърна Даг, вдигна глава и я погледна в очите.

— Чудя се — добави след малко, — какво ли бих направил с него. Мисля, че кожа за тъпан ще е добре. Не съм драл човек, но едва ли ще е трудно. — Усмихна се закачливо.

Фаун се засмя искрено.

— Благодаря ти.

— Чакай, още не съм го направил!

— Не. Благодаря за думите ти. — Това беше шега, нали? Спомни си вчерашния бой и вече не бе толкова сигурна. Езерняци. — Не го прави.

— Все някой трябва. — Той потърка наболата си брада и Фаун се зачуди дали и това е нещо, което не прави с една ръка, или бръсначът е някъде в дисагите заедно с гребена. — При нас е по-различно. Не можеш да лъжеш за такива работи, защото се вижда в същността ти. Въпреки това хората успяват да се забъркат в разни каши. Разбирам, че неговото семейство би могло да повярва на лъжите му, но как щеше да реагира твоето? Затова ли избяга?

Тя стисна устни, но успя да свие рамене.

— Едва ли. Но непрекъснато ме пренебрегваха. Завинаги щях да остана като онази, която е била достатъчно глупава. А се боях, че ако се смаля още малко в очите им, ще изчезна. Предполагам, че на теб ти звучи безсмислено.

— Ами… — заговори бавно той — да. Или по-скоро не, ако говорим не само за бебета, а въобще за живота. Спомням си за един не толкова млад мъж, който направи какво ли не, за да се върне в патрула, въпреки че в становете имаше достатъчно работа за еднорък човек. Навремето и неговите мотиви не изглеждаха смислени.

— Хъм. — Тя го изгледа. — Смятах, че мога да се справя с бебе, ако се наложи. Но справянето със Съни Тъпия и семейството ми ми се струваше невъзможно.

Даг заговори със същия тон, с който я бе питал дали е изнасилена.