Читать «Омайване» онлайн - страница 38

Даг присви устни и се загледа към пътя, след което попита съвсем тихо:

— Изнасилиха ли те?

— Не! — почти извика тя. — Поне за това не виня Съни Тъпия. Аз исках. Ако трябва да съм честна, всъщност аз го помолих.

Той повдигна вежди, но напрежението напусна раменете му.

— Нима това е проблем сред вас? На мен не ми се вижда нередно. Жената кани мъжа в шатрата си. Само дето вие си нямате шатри.

— Де да имаше шатра. Легло или каквото и да е. Случи се на сватбата на сестра му и накрая се озовахме зад плевнята. Криехме се в новото жито, което дори не беше достатъчно високо. Надявах се, че ще е романтично и щуро. Вместо това имаше насекоми и бързахме, за да не ни завари някой. Болеше, както очаквах, но не беше непоносимо. Просто си мислех… че ще има нещо повече. Получих това, което търсех, но не и това, което исках.

Той замислено потърка устните си.

— А какво искаше?

Фаун пое дъх и се замисли. Точно обратното на това, което бе правила вкъщи.

— Ами… Исках да знам. Това, което правят мъжете и жените, беше като стена между мен и порастването, въпреки че съм достатъчно голяма.

— Колко е достатъчно? — Даг наклони глава любопитно.

— Двадесет — отвърна тя предизвикателно.

— Аха — отвърна той и въпреки че успя да прикрие насмешката в гласа си, златистите му очи проблеснаха.

Тя щеше да се обиди, но блясъкът беше твърде красив, особено с леките бръчки. Тя махна с ръка и продължи:

— Беше като някаква тайна, която всички криеха от мен. Омръзна ми да съм най-младата и най-малката и да ме третират като дете. — Въздъхна. — А и бяхме малко пияни.

Замълча за миг и добави:

— Той каза, че момичето не може да забременее от първия път.

Даг се ококори.

— И ти му повярва?

— Казах, че бях глупава. Мислех, че хората са по-различни от добитъка. Предполагах, че Съни знае повече от мен. Едва ли можеше да е по-неосведомен. Никой не беше говорил с мен за тези неща. А и… толкова време се навивах за това, така че просто не исках да спра.

Той се почеса по главата.

— Е, ние гледаме да не сме груби пред младите, но им даваме необходимите инструкции. Заради риска да оплетем нашите същности. Което се случва при някои от младите двойки. Няма нищо по-срамно от това да се наложи да ви спасяват приятелите или пък нейните роднини. — Видя учуденото изражение на Фаун и добави: — То е нещо като транс. Двамата се сливат така, че забравят да станат, да ядат, да си вършат задълженията. След няколко часа или дори дни телесните нужди ги разделят. Но е доста неприятно. Освен това е опасно, особено във враждебна местност.

— О — възкликна тя. — Ти някога…?

— Веднъж. Като много млад. Някъде към двадесет. Повечето хора не позволяват да им се случи втори път. Грижим се един за друг.

„Два дни? Аз имах две-три минути…“ Тя поклати глава, не беше сигурна дали да му вярва. И дали въобще го разбира.

— Всъщност това, което каза Съни, не ме разгневи толкова. Може и той да не е знаел. Дори това, че забременях, не ме ядоса, само се уплаших. Отидох при Съни, защото смятах, че има право да знае. Освен това си мислех, че ме харесва, и дори, че ме обича.