Читать «Омайване» онлайн - страница 37

В късния следобед Фаун се оплака за пръв път, че й е горещо, и Даг го прие за поредния добър знак. Нагласи й седалка на сенчестата веранда и й позволи да отиде дотам. Фаун се облегна на стената на къщата и загледа местността. Зелените поля и по-тъмните гори изглеждаха измамно спокойни, кобилата пасеше в далечния край на пасището. Изгорялата сграда бе спряла да дими. Дрехите им бяха прострени на стобора и Фаун се зачуди кога е намерил време да ги изпере. Даг се настани вляво от нея, опъна краката си и въздъхна, наслаждаваше се на хладния ветрец.

— Не знам защо патрулът ми се бави — каза той след известно време и се взря към хоризонта. — Мари не е от хората, които се губят по горите. Ако не се появят скоро, ще се наложи да погреба горките кучета сам. Вече започват да се разлагат.

— Кучета ли?

— Фермерските кучета. Вчера ги открих зад плевнята. Единствените, които са останали. Сигурно са умрели, като са защитавали хората. Мисля да ги заровя на сянка под дърветата. Предполагам, че това би им харесало.

Фаун прехапа устни и се зачуди защо от тези думи й се плаче, след като не бе проляла нито сълза за собственото си дете.

Той я погледна нерешително.

— Сред Езерняшките жени загуба като твоята би била повод за скръб, но пък те не са така самотни. Около тях ще има мъже, роднини и приятели. А пък ти си заклещена с мен. Ако искаш — Даг нервно наклони глава — да поплачеш, бъди сигурна, че няма да го сбъркам с липса на сила или кураж.

Фаун стисна устни и поклати глава.

— Трябва ли да плача?

— Не знам. Не познавам други фермерски жени.

— Не е въпрос в това да си фермер. — Тя протегна свитата си в юмрук ръка. — А в това да си глупав.

Даг замълча за момент, после каза:

— Често използваш тази дума. Кой ли те е обиждал толкова?

— Много хора. Защото наистина бях глупава. — Наведе поглед към скута си, ръцете й мачкаха нервно полата. — Странно, че съм готова да ти разкажа това. Може би защото не съм те виждала и няма да се срещнем отново. — Все пак този мъж бе изпрал кървавите й дрехи. До вчера щеше да потъне в земята от срам само при мисълта за това. Припомни си боя в пещерата, глинените… смъртоносния дъх на злината. В сравнение с това нейната глупава история не беше нищо.

Даг мълчеше. Чуваше се само стърженето на скакалците.

Фаун заговори тихо:

— Не исках да имам дете. Исках… исках нещо друго. А после бях уплашена и ядосана.

Предпазливо, сякаш беше излязъл на лов в гората, Даг каза:

— Фермерските обичаи не са като нашите. Чували сме много странни и невероятни неща. Семейството ти ли те прогони? — И се намръщи, макар че Фаун не беше сигурна защо.

Тя поклати глава.

— Не. Щяха да се погрижат за мен и детето, ако бях останала. Не им казах. Направо избягах.

Даг я погледна изненадано.

— От безопасно място? Не разбирам.

— Не мислех, че пътят ще е толкова опасен. Все пак онази жена от Гласфордж бе минала по него. Реших, че ще е честна замяна, аз за нея.