Читать «Омайване» онлайн - страница 36

Тя смръщи вежди и прибра споделящия нож в ножницата му.

6.

Следобед Фаун отново задряма. „Чудесно, нека да се възстанови от загубата на кръв“. Даг имаше достатъчно опит и можеше да прецени какво количество е изтекло според петната по парцалите. Като сметна, че тя е два пъти по-лека от другите ранени, за които се бе грижил, беше много благодарен, когато кръвоизливът намаля съвсем.

Отиде да оправи оградата на пасбището и остави кобилата да пасе кротко там. Когато се върна, завари Фаун будна и облегната на стената. Беше тъжна и притихнала, ровеше с пръсти оплетените си къдрици.

Вдигна поглед към него.

— Да имаш гребен?

Той прокара пръсти през косата си.

— Толкова ли съм чорлав?

Усмивката й беше твърде кратка за неговия вкус, но пък и шегата не беше особено добра.

— Не за теб. За мен. Обикновено ходя с вързана коса, иначе става ужасна. Като сега.

— Имам в дисагите — отвърна той кисело. — Поне така мисля. Винаги пада най-отдолу. Не съм го мяркал от месец.

— Вярвам ти. — Очите й проблеснаха за момент, после отново помръкнаха. — Защо нямаш дълга коса като останалите от патрула?

Даг сви рамене.

— Има много неща, които мога да правя с една ръка. Ресането не е от тях.

— Не може ли някой да ти помага?

— Няма как, когато действам сам. Освен това имам нужда от предостатъчно други услуги.

Тя го погледна объркано.

— Така ли?

Даг примигна. Дали беше така? Зачуди се дали желанието му непрекъснато да се доказва, откакто бе осакатял, може да бъде преодоляно. „Старите навици умират трудно“.

— Може би не. Ще видя дали няма някъде из къщата. — После добави през рамо: — Ти си легни.

Фаун направи гримаса, но се отпусна на дюшека.

Даг намери гребен в един от шкафовете на втория етаж и се върна в кухнята. Гребенът беше с липсващи зъбци, като ченето на старец, но след като го пробва на себе си, установи, че работи. Фаун отново бе поседнала и беше махнала топлия камък — пореден добър знак.

— Хващай, Искрице. — Даг подхвърли гребена, но тя изненадано сви ръка и не можа да го улови.

— Защо ми извика: „Виж!“, когато ми хвърли ножовете? — попита тя любопитно.

„Съобразителна е“.

— Стар патрулен трик. За жените и някои други, които твърдят, че не могат да хващат неща. Обикновено не успяват, защото се мъчат твърде упорито. А ръката би следвала окото, ако съзнанието не я спъва. Ако им подвикна да хванат топката, те ще я изпуснат, защото виждат това в главата си. Ако им кажа да броят завъртанията, накрая ще се озове в ръцете им, без да осъзнаят. После си мислят, че правя чудеса. — Даг се ухили и тя му отвърна със срамежлива усмивка. — Не знаех дали си играла игри с хвърляне с братята си, затова реших да действам на сигурно. И без това имахме само един шанс.

Усмивката й премина в гримаса.

— Тяхната игра се състоеше в това да ме хвърлят в езерцето. През зимата никак не беше забавно. — Погледна любопитно гребена и го прокара през една от къдриците си.

Косата й беше като черна коприна и Даг неволно се замисли колко ли нежна е на пипане. Още една причина да иска да има две ръце. Миризмата от близостта им през нощта се върна. Май щеше да е по-добре пак да нагледа кобилата.