Читать «Омайване» онлайн - страница 16

— Чудесно — каза високо. — Отдавна не съм патрулирал по тези земи, но си спомням, че в края на долината има доста голяма ферма.

Момичето се държеше за него, но запазваше мълчание. Беше изпаднала в това състояние, откакто бе споменал за бременността й. Беше разтворил усета си в търсене на заплахи, но му беше много трудно, заради нажежените й емоции. Въпреки това не можеше да прочете мислите й. Може би беше твърде недискретен. Фермерите наричаха усета на Езерняците черна магия и ги обвиняваха в четене на мисли и измама при търговия. В повечето случаи това причиняваше неприятности.

Ако във фермата имаше достатъчно хора, мислеше да им остави момичето, както и да ги предупреди за сериозните неприятности в хълмовете им. Ако не бяха достатъчно, трябваше да ги убеди да се оттеглят в Гласфордж или на друго безопасно място, докато те се справят със злината. Доколкото познаваше фермерите, те трудно щяха да напуснат земята си, така че му предстоеше сериозен спор.

Но пък от самата мисъл бременна жена да се мотае сама около леговището го побиваха тръпки. Нищо чудно, че сияеше така ярко в усета му, след като бе изпълнена с живот. Въпреки че вероятно е била така жизнена и преди зачеването. Във всички случаи щеше да привлече вниманието на злината като пламък нощна пеперуда.

След като уточниха понятието „сламена вдовица“, беше сигурен, че няма нужда да поднася съболезнования. Креватните обичаи на фермерите бяха много странни и според Мари забременяването беше свързано с претенциите за притежаване на земя. Тя твърдеше, че жените им нямат контрол над плодовитостта си. Общо взето това беше част от лекцията за младите членове на патрула, че трябва да си държат панталоните закопчани, докато са на фермерска територия.

„Както и старите де“.

В думите на Фаун липсваха всякакви подробности за починал съпруг. Даг знаеше, че мъката може да остави някого без думи, но в нея сякаш нямаше и мъка. Гняв, страх и твърда решимост, да. Както и шок от последните събития. Самота и носталгия. Но не и болка от разбито сърце. Странно, но липсваше и задоволството от даването на живот, така присъщо за Езерняшките жени. Фермери. Даг знаеше защо неговият народ е малко странен, но какво оправдание имаха фермерите?

Откъсна се от размишленията си, понеже излязоха от гората и зърнаха фермата. Безпокойството му се засили. Липсата на крави, кози и коне привлече вниманието му, както и оградата — беше съборена на няколко места. Нямаше ги и кучетата, които вече трябваше да са ги надушили и да лаят по коня му. Изправи се на стремената, докато прекосяваха ливадата. Плевнята и къщата, построени от сиви дъски, бяха отворени, а от останките на някаква друга постройка все още се вдигаха струйки дим.

— Какво има? — попита Фаун. Първите думи, които изричаше през последния час.

— Неприятност. По-точно, отминала неприятност. — Не усещаше никакви хора, както и други същества. — Мястото е напълно изоставено.

Спря коня пред къщата, преметна крак през врата му и се смъкна на земята.