Читать «Омайване» онлайн - страница 18

— Даг?

Той се обърна и погледна през рамо. Големите кафяви очи се взираха в него.

— Не се оставяй да те изядат.

Устните му се извиха в неволна усмивка. Тя му отвърна със същото, въпреки че изражението й помръкваше. Това предизвика странно чувство в стомаха му, чувство, което той благоразумно реши да не наименува. Вдигна дървената си длан за поздрав и препусна обратно по коловозите.

Фаун наблюдаваше как патрулният се скрива в гората отвъд нивите. Почувства се самотна. Тишината на останалата без хора и добитък ферма беше потискаща. Тя погледна нагоре. Слънцето дори не беше достигнало връхната си точка, а й се струваше, че е минала цяла вечност от сутринта.

Въздъхна и влезе в къщата. Стъпките й отекваха и имаше чувството, че се натрапва в нечия чужда мъка. Отиде в кухнята и спря, Трепереше леко. „След като не мога да оправя цялата къща, мога поне да пригодя една стая“.

Първо изправи всичко, което можеше да стои на краката си — масата, една полица и два стола. Счупените мебели трупаше на купчина в единия ъгъл на верандата. След това помете от пода счупените стъкла, парчетата от чинии и разпиляната храна. Не пропусна да измете и верандата.

Откри капак за мазе под една стара черга — нападателите го бяха пропуснали. Изнесе чергата на верандата, върна се и загледа замислено капака. „Даг май не го е забелязал“.

Прехапа устни, взе едно счупено ведро, напълни го с недогорели въглени от опожарената постройка и запали огън в кухненското огнище. Запали свещта, която откри в едно от чекмеджетата. Дръпна въжената дръжка на капака и се загледа в тъмната стълба. Дали долу се криеше някой? А може би имаше паяци?… Или… трупове? Пое дълбоко дъх и започна да слиза.

Когато стигна дъното, зяпна от учудване. Избата беше пълна с лавици, на които бяха наредени запечатани буркани. Хранителните запаси на цялата ферма. Продукти от целогодишен труд — тя добре знаеше това, защото консервирането на припаси беше една от любимите й задачи вкъщи. Бурканите не бяха надписани, но нямаше проблем с различаването на съдържанието им. Изсушени плодове. Кисели краставички. Царевица. Задушено месо. В едно буре в ъгъла имаше няколко чувала брашно. А в друго ябълки от миналогодишната реколта, които вече ставаха само за готвене. Обзе я истински ентусиазъм.

Повечето буркани бяха големи, предназначени за цяло домакинство, но успя да намери и три по-малки. С някакви тъмнолилави плодове, царевица и задушено месо. Взе и малко брашно. От кухненската посуда бе оцелял само един тиган, но с малко импровизиране тя скоро вече си правеше малки питки. Месото се оказа свинско, сготвено с лук и подправки, и тя го стопли, след като приготви хляба.

Навакса за дните, които бе изкарала на оскъдни дажби, и задели част от храната за Даг. Доколкото можеше да съди от разговора му с водачката на патрула и от телосложението му, Даг беше от онези мъже, на които постоянно трябва да мелиш на главата, за да седнат да ядат. Може би беше твърде вглъбен, за да обръща внимание на нуждите на тялото си? И въобще с какво ли бе пълна главата му? Изглеждаше непрекъснато отнесен. Като имаше предвид куража, който бе показал досега, какво ли го бе уплашило, та замина, без въобще да си почине? „И аз щях да съм храбра, ако бях висока като дърво“. Тъничко дърво. Размисли и уви месото и зеленчуците в хляба, така че да може да яде, докато язди. Най-вероятно пак щеше да бърза, когато се върнеше.