Читать «Омайване» онлайн - страница 15

Мъжът примигна и лицето му остана безизразно за доста дълъг момент. Най-накрая попита с доста предпазлив тон:

— Извинявай… нали знаеш какво точно означава това?

— Току-що овдовяла — отвърна тя бързо. — Веднъж в нашето село дойде една жена от Гласфордж. Занимаваше се с кърпене и шиене. Имаше прекрасно малко момченце. Чичовците ми я наричаха сламена вдовица. — Още една дълга пауза. — Не е ли правилно?

Той почеса рошавата си коса.

— Ами… и да, и не. Това е фермерски израз за жена, която е бременна или има дете, без да е имала съпруг или пък той да е заминал далече. По-учтиво е от някои други изрази. Но не е особено любезно.

Фаун се изчерви.

Той заговори с още по-извинителен тон.

— Не исках да те засегна. Просто исках да проверя.

Тя преглътна.

— Благодаря. — „Явно все пак съм казала истината, без да знам“.

— Ами малкото ти момиченце? — попита той.

— Какво?! — възкликна Фаун.

— Това в корема ти.

Паниката секна дъха й. „Още не си личи! Откъде знае?“ И откъде можеше да знае, че плодът от злополучното й преживяване със Съни Соуман на сватбата на сестра му е момче или момиче?

Мъжът, изглежда, осъзна, че е направил някаква грешка, но не разбираше каква е. Разпери ръце в искрен жест.

— Това е привлякло глинения. Твоето състояние. Вероятно затова са те отвлекли. А изнасилването е било по-късна идея.

— Откъде… защо?

Той отвори уста, но явно промени това, което мислеше да каже.

— Вече нищо няма да ти се случи. — Започна да прибира пакетите, като по някакъв начин успя да завърже възел с една ръка.

След малко се изправи.

— Трябва да затрупам тялото с камъни или да го вдигна на дърво, за да не го докопат животните. Може да е имал роднини. — Огледа се загрижено. — После ще измислим какво да правим с теб.

— Остави ме на пътя. Или само ме насочи. Аз ще го намеря.

Той поклати глава.

— Тези може да не са единствените бегълци. Може не всички да са били в лагера, а сигурно имат и други скривалища. Освен това злината е някъде наоколо, освен ако патрулът ми не ме е изпреварил, в което се съмнявам. Претърсвахме хълмовете на юг, но сега мисля, че леговището е на североизток от града. Въобще не е добре да се мотаеш наоколо сама. — Той прехапа устна и продължи, сякаш говореше на себе си: — Тялото може да почака. Ще те отведа на някое безопасно място. След това ще уловя следата, ще открия леговището и ще се върна при патрула си. Отсъстващи богове, колко съм уморен. Мислиш ли, че ще можеш да яздиш зад мен?

Тя почти пропусна въпроса му. „И аз съм уморена“.

— На твоя кон ли? Да, но…

— Чудесно.

Той отиде до коня си и взе юздите, но вместо да се върне при нея, го поведе към потока. Тя го последва, отчасти от любопитство, отчасти защото не искаше да го изпуска от поглед.

Той очевидно реши, че дървото е по-добър избор. Хареса един надвиснал над потока явор и с помощта на коня и въже вдигна тялото в клоните му. Изкатери се, за да вземе въжето и да се увери, че всичко е наред. Движеше се бързо и ловко и Фаун едва виждаше допълнителните усилия, които изискваше липсата на лява ръка.

Даг пришпори изморения си кон през последния хребет и се натъкна на коловоз, който следваше коритото на потока.