Читать «Омайване» онлайн - страница 119

Вече се бяха забавили твърде много. Ако се замотаеха още малко, можеше да не успее да се върне в лагера преди Мари, което щеше да предизвика нови тревоги. А този път нямаше да разполага с убийство на злина, за да си издейства прошка.

Семейството постепенно се привързваше към него. Флеч и Кловър вече бяха открито съгласни, Нати мълчаливо съгласна, а Трил предимно мълчеше. На Уит като цяло не му пукаше, а баща й още се чудеше.

Сорел и Трил му напомняха на водачи на патрул. Главите им бяха пълни с твърде много задължения и с конфликтите и желанията на множество хора. Имаше шанс да успее просто защото не можеха да си позволят да умуват само над един проблем, след като имаше толкова много. Даг се чувстваше леко гузен, но се стараеше да поддържа нямото напрежение. Фаун се грижеше за останалото.

Рийд и Ръш продължаваха да оказват съпротива. Даг не беше сигурен защо, тъй като и двамата избягваха да говорят с него. Поотделно можеше и да успее, но двамата се държаха заедно и гледаха неодобрително. Попита Фаун за някакви напътствия, но тя само стисна устни. Поне техните забележки тласкаха баща й към вземане на решение, най-малкото от срам. Понякога съпротивата беше най-лошият противник.

„Все пак ми се искаше да си имам братя по шатрата“. Това беше необоснована надежда. Дружбата, която бе имал с братята на Каунео в Лутлия, беше истинска, но пък това бе предизвикало още по-голяма болка при загубата им. Може би така беше по-добре.

След вечеря семейството обикновено се събираше в гостната, където беше по-хладно и имаше лампа. Даг и Фаун бяха отишли да нахранят пилетата и когато се върнаха, чуха оттам повишени гласове. Рийд говореше враждебно и неясно, после Трил извика уплашено:

— Рийд! Остави я! Фаун ми я донесе от Гласфордж!

Фаун ахна и затича напред. Даг побърза да я настигне.

Рийд и Ръш бяха притиснали родителите си. Трил седеше до масата, на която бе лампата, и се мъчеше да шие нещо в скута си. Нати държеше вретеното си, но не помръдваше. Уит стоеше до нея и за пръв път си мълчеше. Сорел се бе обърнал към Рийд, а Ръш обикаляше нервно около тях.

Рийд държеше стъклената купа и говореше твърде драматично, поне според Даг.

— Ще продадете дъщеря си на този проклет ядач на трупове за една стъклена купа?

— Рийд! — извика гневно Фаун и тръгна напред. — Остави я! Не е твоя!

Брат й вероятно реагира по навик и вдигна купата над главата си, за да не може тя да я достигне. После я подхвърли на Ръш, който я хвана, без да се замисля.

По лицето на Фаун имаше сълзи.

— Вие сте като две кучета…

— Ти домъкна Безполезния вкъщи — опита да се защити Ръш.

Даг осъзна, че това е поредният му прякор. Вече си имаше няколко. Но дори нарастващият му гняв не предизвикваше такова неприятно усещане като унижението на Фаун.