Читать «Омайване» онлайн - страница 117

— Трябва ли да обяснявам? — попита Даг спокойно.

— Да! — отвърна Флеч с прекалено бащински тон. На Фаун й се дощя да го ритне, дори повече, отколкото Уит. Дори баща й се намръщи.

— Да, старче — обади се Ръш. След Нати близнаците бяха най-тихи на масата, но не изглеждаха приятелски настроени. — Изброй ни три свестни причини!

Клепачите на Даг се притвориха с някаква неизказана заплаха, но погледът, който хвърли на Фаун, беше като милувка след тежък побой.

— Само това ли? Добре. — Той привлече вниманието им, за да си осигури тишина. — Заради куража й, който не се пречупи в най-ужасяващите моменти. Заради вечно гладния й ум, който не спира да задава въпроси и да разсъждава над отговорите. Заради искрата на духа й, с която могат да се палят клади. Ето ви три. Мисля, че са достатъчни.

Стана и докосна леко рамото й с куката си.

— Всичко това е пред мен, а вие ме питате дали искам кал? Не ви разбирам вас фермерите. — Кимна учтиво, пожела лека нощ на Нати и излезе.

Фаун не беше сигурна дали е по-впечатлена от думите му, или от подхода. Беше разбрал, че единственият начин да имаш последната дума пред семейство Блуфийлд е да я изстреляш в целта и после да избягаш.

Всякакви коментари, подмятания и обиди бяха прекъснати от майка й, която ридаеше в престилката си.

Естествено дебатите не свършиха. Просто се разпаднаха на по-малки разговори между отделните членове. На следващата сутрин близнаците я приклещиха в старата плевня, когато отиде да се погрижи за Грейс и Копърхед.

Ръш се наведе над преградата и заговори отвратено:

— Фаун, този мъж е много стар за теб. По-дърт е от татко, а той е стар като скалите. Освен това е твърде очукан. Ако се ожениш, ще трябва да гледаш чуканчето му и даже да го пипаш. Ух, че гадно!

— Виждала съм го — отвърна тя, докато решеше гривата на Грейс. — Помагам му с приставката, откакто му счупиха ръката. — Както и с много други неща, но нямаше намерение да ги споменава. — Ако искате нещо гадно, трябва да видите какви нокти на краката има.

Рийд — беше седнал на една каца с овес — се обади:

— Той е Езерняк. Значи е зъл.

Фаун се обърна разгневено и Грейс размърда уши в знак на протест.

— Не, не е. Какви ги дрънкаш?

— Казват, че Езерняците ядат мъртъвците си, за да правят магии. Ами ако те накара да ядеш трупове? Или по-лошо? За какво въобще му трябваш?

— За съпруга, Рийд — отвърна Фаун с мрачно търпение. — Толкова ли е трудно да го повярваш?

— Ами ако е за да прави магии?

„Той вече я направи“. Това нямаше да е подходящ отговор.

— Какво, да не те е страх, че ще ме принесат в жертва? Леле, колко мило от твоя страна.

— Не се смей. Вярно е. Веднъж видяхме една Езернячка, беше спряла да обядва в Уест Блу. Съни Соуман ме предизвика да погледна в дисагите й. Вътре имаше истински човешки кости!

— Тя носеше ли си косата на кок на тила?

— Откъде знаеш? — опули се Рийд.

— Имал си късмет, че не те е хванала.