Читать «Омайване» онлайн - страница 118

— Хвана ме. Раздруса ме и каза, че ще бъда прокълнат, ако отново докосна нещо Езерняшко. Каза, че ще ме хване и ще ме изяде.

— На колко години беше тогава?

— На десет.

— Рийд, за бога! — възкликна тя раздразнено. — Какво би казал на малко момче, за да го накараш никога повече да не човърка в багажа ти? Имал си късмет, че не си попаднал на лелята на Даг, Мари. Тя щеше да ти разкаже такава история, че щеше да се напикаваш цяла седмица. — Беше доволна, че бе скрила споделящия нож във вещите си. Май щеше да е добре да предупреди Даг да си наглежда багажа.

Рийд изглеждаше изненадан, сякаш никога не бе обмислял подобна възможност.

— Фаун, костите бяха истински. Съвсем пресни.

Фаун не се съмняваше в това. Но пък и не искаше да им обяснява, защото само щеше да предизвика повече въпроси.

Ръш все още се притесняваше за разликата във възрастта.

— Направо ми е гадно, като си помисля, че този старец ще спи с теб. Ами ако забременееш?

Определено не беше готова за подобно нещо, но мисълта не я плашеше особено. Може би бъдещите им деца нямаше да са толкова ниски? Тя се усмихна, докато Грейс тикаше муцуна в дланта й.

— Той почти каза, че планът му е да ти направи бебе и да те върне при нас — продължи Ръш.

— Само ако умре!

— Да, и колко ли скоро ще е това?

— Това пък какво ви засяга? Нали ще ходите с Рийд на запад? Няма да сте тук. — Тя излезе от отделението и затвори вратичката.

— Тогава ще те остави на Флеч и Кловър.

— Двамата сте толкова, толкова… — затърси подходящата дума, — толкова кухи.

— Така ли? Той каза, че иска да се ожени за теб, защото си умна. Колко ли тъпа трябва да си, за да повярваш на това? Знаеш, че иска само да докопа младата ти…

— Ръка — изпревари го тя. Наистина й липсваха докосванията му. Нямаше търпение да се махне от Уест Блу.

Ръш почна да имитира секс с реалистични звуци. Фаун реши, че ще е грубо да го наръга с вилата, но поне можеше да го фрасне по главата…

— Как мислиш, че ще се чувстваме пред приятелите си, с този тип в семейството?

— Като ви знам приятелите, хич няма да ме трогнете.

— Напоследък май мислиш само за себе си!

— Сега разбирам — обади се Рийд загрижено. — Вече те е омагьосал някак, нали?

— Не искам да чувам нито дума повече от вас.

— Или какво? — сопна се Ръш. — Няма да ни проговориш повече?

— Може и това да стане — изръмжа Фаун и излезе.

Не всички разговори бяха толкова неприятни. Тя откри неочакван съюзник в лицето на Кловър, с която никога не се бяха разбирали особено. Кловър, от своя страна, влияеше на Флеч. Двете момичета сякаш искаха да станат най-добри приятелки и бяха загърбили предишните си мнения, което озадачаваше Флеч. Даг бе успял да поговори насаме с мама, татко и Нати. Уит продължаваше да сипе нападки срещу който му падне и всички му се сърдеха. Единствено Даг продължаваше да го търпи.

— Имал съм и по-сериозни разправии с патрула, включително предотвратяване на бой с ножове — обясни на Фаун в един особено напрегнат момент. — Тук поне никой не се опитва да наръга някого.

— Може и това да стане — изръмжа Фаун.

На втората вечер след предложението родителите й стигнаха дотам, че забраниха всякакви дискусии на масата. Вечерята премина в странна тишина. Даг смяташе, че планът му не се развива достатъчно добре. Беше решен да се справи, без значение колко дни ще му отнеме, но виждаше, че Фаун едва издържа. А нейното напрежение се пренасяше върху същността му.