Читать «Омайване» онлайн - страница 116

— Чувал съм, че Езерняците нямат земя и не работят, освен може би ходенето на лов — продължи да напада Флеч. — Ако се целиш в зестрата на Фаун, нека ти кажа, че тя няма да получи земя.

— Мислиш ли, че ще помъкна нивите в дисагите си, Флеч? — попита кротко Даг.

— Може би ще успееш да натъпчеш две пилета — включи се Уит.

— Ще са малко шумни, не мислиш ли? А и на Копърхед няма да му хареса. Освен това ще ми оцапат всичко с курешки.

Уит неволно се ухили и Фаун реши, че за него няма значение на чия страна се кара, стига да може да разбунва духовете. Освен това обичаше хората да се смеят на шегите му. Даг вече бе успял да го спечели наполовина.

— Тогава какво искаш? — попита Рийд агресивно.

Даг се облегна назад и лицето му стана сериозно, сякаш настояваше за вниманието на всички около масата.

— Флеч повдигна някои важни въпроси. — Той кимна на големия й брат. — Доколкото разбирам, ако Фаун се омъжи за някой местен, ще й се полагат малко дрехи, мебели, животни, семена и помощ да вдигне новата си къща. Според Езерняшките обичаи аз нямам права над тези неща. Нито пък ми трябват. Но и не бих искал да видя, че й се отнема това, което й принадлежи по право. Имам обаче план за това положение.

Мама и татко го слушаха внимателно, сякаш и тримата бяха взели да говорят на един и същи език.

— И какъв е този план, патрулен? — попита татко, лицето му вече не бе толкова зачервено.

Даг наклони глава, сякаш благодареше за разрешението да говори, без младите да го прекъсват.

— Разбира се, възнамерявам да се грижа за Фаун, докато съм жив. Но аз не водя безопасен живот. — Той нарочно тропна с дървената си приставка по масата. — За това бих предпочел тя да остави зестрата си тук. Само че да бъде описана в семейната книга и в селския архив. Никой не знае кога ще дойде неговият час. Но ако някога се наложи Фаун да се върне, искам да е като истинска вдовица, а не сламена. — Обърна се към нея и й намигна. — Тя и децата й, ако имаме деца, ще имат нещо, независимо от съдбата ми.

Майка й кимна умислено.

— Това естествено трябва да бъде прехвърлено и към Флеч и Кловър, ако този ден не дойде скоро. Сигурен съм, че Кловър ще е доволна да не се занимава със зестри, след като тук я очаква много работа.

Флеч понечи да каже нещо, но си затвори устата. Най-сетне осъзна, че не само няма да се налага да отделя от семейните ресурси, но и Фаун няма да е тук, когато доведеше невестата си. Фаун разбра, че Даг знае, че го е уцелил на точното място.

Последва благословена тишина — всички се заеха с пая. Фаун тъкмо завиваше отново куката на Даг, когато Уит облиза устните си и се обади пак:

— Защо въобще искаш да се ожениш за Фаун?

Самият му тон я хвърли в ямата с мъчителни детски спомени. Сякаш тя бе най-неподходящата партия в Уест Блу и в радиус от сто мили. Как я дразнеха тогава? „Хей, днес май пак си пила от сока за погрозняване!“ Колко мъчно й ставаше!