Читать «Омайване» онлайн - страница 105

— Напротив. Вайълет заслужава нещо по-добро.

Уит беше разочарован, че не успя да ядоса сестра си, но не посмя да продължи със закачките.

— Може би трябва да нагледаме Грейс и Копърхед — предложи Даг тихо.

— Кои? — възкликна Ръш.

— Кобилата на госпожица Блуфийлд и моя кон. Оставихме ги отвън.

— Какво? — намеси се Рийд. — Фаун няма кобила!

— Хей, Фаун, откъде намери кобила?

— Може ли да я пояздя?

— Не. — Тя отмести стола си и стана. Даг се изправи след нея.

— Фаун, откъде пък кобила? — попита баща й и отново погледна Даг.

— Тя е моят дял, защото помогнах да се справят с морящата твар. Тази, в която Флеч не вярва. Според него сигурно съм яздила от Гласфордж на измислен кон.

Вирна глава и излезе. Даг кимна на останалите и пожела лека вечер на леля Нати.

— Рийд, иди да помогнеш на Фаун и гостенина с конете — нареди бащата. Всъщност почти цялото семейство се изсипа на верандата и започна да обсъжда Грейс.

Даг отново си сложи куката и поведе коня си към обора. Освободи усета си и внуши на жребеца да не закача Рийд, който идваше да му помогне. След като и двете животни бяха изтъркани и нахранени и им дадоха вода, Даг и Фаун тръгнаха към къщата.

— Е, можеше и да е много по-лошо — каза тя.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Вярвам ти. Честно казано, семейството ти е малко странно. Моите роднини често не харесват това, което казвам, но поне ме изслушват.

— Като са поединично, е по-добре, отколкото накуп.

— Какво беше това за пазарния ден?

— Кое?

— Че не си се върнала от пазарния ден.

— А, нищо особено. Просто тръгнах рано сутринта през пазарния ден.

Почти всички се бяха събрали на портата, включително майка й и леля й. Даг смъкна дисагите си и остави Фаун да извади подаръците. Флеч, който се гласеше да изпрати годеницата си до съседната ферма, реши да изчака.

Трил вдигна стъклената купа, която отразяваше светлината на маслената лампа, и я загледа учудено.

— Наистина си ходила до Гласфордж!

— Нали ви казах, мамо.

Пъхна малкото шишенце парфюм в ръцете на леля си и я накара да си сложи.

— Много мило, скъпа, но това е за млади момичета, които да очароват ухажорите си, а не за старици като мен. По-добре го дай на Кловър.

— Флеч да й купи — отвърна Фаун и се усмихна на брат си. — В Гласфордж всички го ползват. Дори мъжете и жените от патрулите.

Рийд изсумтя при идеята мъже да носят парфюм, но Нати се усмихна и си сложи малко, както и на сестра си и на Фаун.

— Благодаря, че си се сетила за мен.

Вече се стъмваше. Момчетата се пръснаха по различни задачи, а Кловър се сбогува с бъдещите си роднини. Двете с Фаун се изгледаха малко странно, докато се разделяха, и Даг се зачуди на фермерските обичаи. При Езерняците единствената дъщеря щеше да е главна наследничка на семейната шатра, но тук тази позиция се държеше от Флеч. Явно Кловър щеше да поеме мястото на Трил като глава на домакинството. Какво ли щеше да прави Фаун в такъв случай?

— Ако твоят приятел има завивки, може да легне в сеното — обади се бащата със строг глас. — Хем ще си наглежда коня.