Читать «Омайване» онлайн - страница 107

Тъкмо завършваше втория и се канеше да напали фурната, което щеше да направи стаята още по-гореща, когато се появи Даг.

— Жаден ли си?

— Да.

Тя поднесе черпак вода към устните му.

— Навън има един младеж, оставил е коня си в горичката — каза той, след като утоли жаждата си. — Представя си, че се промъква. Същността му е малко неспокойна, но не мисля, че идва да краде.

— Успя ли да го видиш? — попита тя и осъзна, че е абсурдно да му задава такива въпроси.

— За секунда.

— Рус?

— Да.

— Съни Соуман — въздъхна тя. — Обзалагам се, че Кловър се е разбъбрила, че съм се върнала, и той идва да провери.

— А защо не се появи открито?

Тя се изчерви. Е, Даг едва ли щеше да забележи, и без това бе цялата червена от жегата.

— Понякога се промъкваше така, за да си открадне целувка. Страх го беше от братята ми.

— Е, и сега го е страх, явно. — Той се поколеба. — Искаш ли да остана?

— По-добре да говоря с него сама. — Тя се намръщи. — Няма да е искрен, ако има някой друг. Все пак… стой наблизо.

Той кимна. Нямаше нужда да се обясняват повече. Даг завлече един стол в стаята за тъкане и се настани на него.

След няколко минути на верандата се чуха плахи стъпки и спряха до кухненския прозорец. Фаун се показа и погледна надничащия Съни в лицето. Щом я зърна, той се дръпна.

— Сама ли си?

— Засега.

Съни кимна и се вмъкна през задната врата. Тя го гледаше, проверяваше чувствата си. Главата му бе все така покрита с руси къдрици, очите му бяха все така яркосини. Имаше красиво лице и широки рамена, а русите косъмчета по ръцете му сякаш искряха. Физическият му чар беше непокътнат и тя се зачуди защо сега въобще не й пука, след като едно време бе така запленена от него.

„Дъщеря му щеше да е много красива“. Мисълта се заби в нея като нож и тя реши да я остави настрана.

— Къде са всички? — попита Съни и се огледа отново.

— Татко и момчетата жънат овес. Мама ръси пилетата с онзи прах, дето го взе от вуйчо ти, а леля Нати си полегна след обяда, защото я заболя коляното.

— Нати е сляпа, така че не може да ме види. — Той се приближи и се втренчи в нея. По-точно в корема й. Тя устоя на желанието да го отблъсне. — Мислех, че вече ще ти личи, особено каквато си дребна. Кловър със сигурност щеше да каже, ако бе забелязала нещо.

— С нея ли говори?

— Видях я на обед в селото. — Съни се размърда нервно. — Всички говорят за твоето завръщане. Е, пак ли ще ме тормозиш? Няма да има полза, вече съм сгоден за Вайълет.

— Чух — отвърна Фаун. — Всъщност въобще не исках да те виждам. Нямаше да се заседяваме, ако Даг не си бе счупил ръката.