Читать «Омайване» онлайн - страница 106

— Не се дръж невъзпитано, Сорел — прекъсна го неочаквано леля Нати. — Човекът не може да изкатери стълбата с тази счупена ръка.

— Трябва да е близо до мен, за да му помагам — отвърна твърдо Фаун. — Може да легне в стаята, в която леля тъче.

— Да, така ще е най-добре — обади се Нати.

Фаун спеше при леля си; момчетата имаха стаи горе, както и родителите им. Бащата явно се замисли за последствията да остави Фаун и Даг сами с една сляпа жена. После неизбежно се сети, че те всъщност са пътували заедно. Дали знаеше нещо за усета на балдъзата си?

— Ще се постарая да не ти прерязвам гърлото утре, като те бръсна — каза Фаун на Даг.

— Губил съм и повече кръв — увери я той.

— Утре трябва да тръгнем рано.

— Какво? — възкликна татко Блуфийлд намръщено. — Няма да ходиш никъде, момиче!

Тя се обърна и го изгледа твърдо.

— Вече ти казах, татко. Трябва да свидетелствам.

— Ти идиотка ли си!?

Даг затаи дъх, като зърна тъмния вихър в същността на Фаун. Погледна към Нати, но тя не реагира по никакъв начин.

— Задълженията ти са тук — продължи баща й. — А ти избяга и те нямаше почти месец! Повярвай ми, наскита се достатъчно!

— Искрице, ръката ми не е много добре — намеси се Даг. — Няма да е зле да си починем ден-два.

Тя го изгледа гневно, чудеше се дали не я е предал. Той й кимна успокояващо.

— Ако искаш да си ходиш, няма проблем — каза му баща й, гледаше го изпод вежди.

— Татко! — изкрещя Фаун възмутено. — Даг спаси живота ми три пъти, като рискува своя. Веднъж от бандитите, веднъж от злината — тварта — и отново същата вечер, когато… злината ме нарани. Кръвта ми щеше да изтече в гората, ако не ми беше помогнал. Няма да го оставя да пътува сам без една ръка и с другата счупена! Срамота! Срам за тази къща, ако посмеете да ме спрете! — И тропна с крак по пода.

Баща й се дръпна. Съпругата му гледаше Даг с опулени очи и стискаше стъклената купа. Нати се усмихваше странно.

— Хм… — Сорел Блуфийлд се прокашля. — Трябваше да ни обясниш по-рано, Фаун.

— Как? Никой не ме оставя да кажа нещо, без да ме обвини, че си измислям.

Баща й погледна Даг.

— Той е доста тих.

— Предпочитам да мисля, вместо да говоря, сър — отвърна Даг.

— Така ли?

Явно в тази къща нещата не ставаха лесно, но накрая Даг се озова в стаята за тъкане, обграден с купчина възглавници. Чуваше как двете жени в съседната стая се събличат, чу и скърцането на леглата, когато си легнаха.

Отпусна счупената си ръка, благодарен за възглавниците. С изключение на онази вечер у Хорсфорд никога не беше спал във ферма. Понякога патрулите нощуваха в някоя плевня. Тук определено беше по-добре от ветровит сеновал. Ако не се бе запознал със семейството на Фаун, едва ли щеше да разбере защо се е отказала от такъв комфорт.

Зачуди се дали е по-добре да си обичан, но неоценяван, или ценен, но необичан. Замисли се, че съкровището на фермата не трябва да се краде, а да бъде почтено спечелено. Но трябваше да изчака утрото, за да провери надеждите, които се оформяха в главата му.

14.

Следващата сутрин премина тихо. Даг изглеждаше уморен, движеше се бавно и говореше малко. Фаун реши, че ръката го мъчи повече, отколкото показва. Тя, от своя страна, бе въвлечена в несекващия списък от задачи във фермата. Кравите нямаха почивен ден. Все пак преди обед успя да се поразходи с Даг и да му покаже някои места от нейните истории. Подозренията й за ръката се потвърдиха, когато той отново прибягна до болкоуспокояващия прах, който му бе помогнал при вчерашната езда. После Фаун се зае да вари ябълково сладко в кухнята, след това я накараха да прави пайове за вечеря.