Читать «Омайване» онлайн - страница 103

— Здравей, Кловър. Радвам се, че и ти си тук — пресече я Фаун и момичето отново потъна в мълчание.

Никой не казваше нищо за Съни Соуман. Явно преценката на Фаун за този негодник беше правилна. Още беше рано да прецени какви ще са последствията…

Даг не знаеше колко ще продължи всичко това, но леля Нати се надигна и с помощта на бастунчето си обиколи масата, за да застане до Фаун.

— Чакай да те видя, момиче. — Фаун я прегърна и я остави да прокара ръце по лицето й. — Ха. Сега ме представи на твоя патрулен приятел. От много отдавна не съм срещала Езерняк.

— Даг. — Фаун отново се върна към официалния тон. — Това е леля Нати, за която ти разказвах. Тя иска да те докосне, ако нямаш нищо против.

— Разбира се, че нямам.

Ниската жена се приближи и прокара пръсти по ключицата му.

— Боже, момче, къде си?

— Кажи нещо — прошепна Фаун.

— А… тук горе, лельо Нати.

Ръката й се вдигна и докосна брадичката му.

— Много си висок! — Сухите й пръсти се плъзнаха по чертите му, спряха се за момент на пресните драскотини, продължиха по бузите и брадичката и накрая минаха по устните и клепачите му. Даг се изненада — тази жена имаше някакви наченки на усет, вероятно развит поради недъга й. Той отвори своя и я докосна.

— Ах, наистина е Езерняк — възкликна тя.

— Да, госпожо — отвърна той, не знаеше какво да каже.

— И има хубав глас — продължи Нати, сякаш говореше на себе си. Все пак не опипа зъбите му като на кон, макар че Даг щеше да го изтърпи без проблеми. Тя продължи надолу, спря се за момент на шините и превръзката; когато докосна приставката и дървената ръка, веждите й леко се повдигнаха. Но добави единствено: — Наистина приятен глас.

— Яли ли сте? — попита Трил Блуфийлд, като превключи на по-майчински тон и накара синовете си да направят място на масата. Настани Фаун до себе си, а тя пък настоя Даг да седне от дясната й страна.

— Трябва да му помагам, заради счупената ръка.

Най-сетне седнаха. Кловър, която бе представена като годеница на Флеч, също се включи в сервирането на чинии и чаши с нещо, което миришеше на сайдер. Даг беше жаден и се интересуваше повече от напитката. Вечерята се състоеше от много добре сготвено свинско и той се зачуди кой ли в къщата е с лоши зъби.

— Ще ми трябва вилицо-лъжицата — прошепна той на Фаун.

— Какво е станало с ръката ти? — попита Ръш от другия край на масата.

— С коя? — отвърна Даг. Последваха учудени погледи, докато Фаун отвиваше дървената длан и я заместваше с прибора за хранене. — Благодаря, Искрице. Може ли нещо за пиене? — Тя вдигна чашата към устните му. Наистина беше сайдер, при това от тазгодишни ябълки.

— Няма защо.

Той облиза устни, за да не тръгне да го бърше.

Ръш най-сетне успя да възвърне говора си.

— Ъ-ъ… щях да питам за шината…

— Вчера в Лъмптън Маркет един крадец ми отмъкна торбата — отвърна Фаун. — Даг успя да я върне, но му счупиха ръката. Поне описахме крадците на местните хора и сигурно ще ги заловят. Така че съм му задължена.

— О! — възкликна Ръш. Рийд и Уит зяпаха Даг с подновен интерес.