Читать «Омайване» онлайн - страница 104

Трил Блуфийлд загрижено прокара ръка по бузата на дъщеря си — четирите резки се бяха превърнали в розови белези.

— Какво е това?

Фаун погледна Даг и той сви рамене.

— Там ме удари глиненият.

— Какво? — намръщи се майка й.

— А… един бандит — поправи се Фаун. — Двама ме отвлякоха от пътя близо до Гласфордж.

— Какво? Какво стана? — затаи дъх майка й. Братята й също бяха напрегнати.

— Нищо особено. Появи се Даг, който ги проследяваше, и… ги прогони. — Той благодарно сведе поглед. Не искаше запознанството му с тези хора да започне със списък на всички трупове, които бе оставил край Гласфордж. — Така се запознахме. Неговият патрул беше повикан в Гласфордж, за да се справи с бандитите и морящата твар.

— А какво стана с бандитите? — попита Ръш.

— Погрижихме се за тях — отвърна спокойно Даг и се наведе над вкусното задушено с надеждата, че ще прекъсне дискусията.

Майката на Фаун отново се намръщи и докосна черните белези по врата й.

— А какви са тези?

— Ами… това се случи по-късно.

— Какво се случи?

— Там ме хвана морящата твар, когато ме повдигна — отвърна Фаун. — Те оставят такива белези, защото докосването им е смъртоносно. Даг, колко беше голяма? Осем стъпки?

— По-скоро към седем и половина. Около двеста килограма. Макар че не можах да я огледам добре.

— И какво стана с тази моряща твар, щом е била толкова смъртоносна? — попита Рийд с недоверие.

Фаун се обърна за помощ към Даг.

— И за нея се погрижихме — отвърна той.

— Стига де, Фаун — намръщи се Флеч. — Не очакваш, че ще повярваме на измишльотините ти, нали?

Даг заговори много меко.

— Нима наричате сестра си лъжкиня… сър? — Тонът му явно намекваше за „и мен?“.

Флеч сви вежди в искрена почуда. Явно не разбираше от намеци.

— Тя ми е сестра. Ще я наричам, както си искам!

— Даг, остави го. Няма значение — прошепна Фаун.

Той си напомни, че не е от това семейство все пак. Беше се притеснявал как да прикрие споделящия нож и не очакваше подобно слабо любопитство и такова неверие. В момента не беше в негов интерес да се кара със семейството й. „Куражът на сестра ви спаси моя живот, а и вероятно още хиляди. Трябва да я почитате!“ Кимна за още сайдер.

Фаун смени темата и попита Кловър как върви планирането на сватбата, слушаше я с престорен интерес. Оказа се, че разширението на къщата е за бъдещите младоженци. Скоро Даг разбра какво цели Фаун с тези въпроси.

— Някой да е виждал Соуман наскоро?

— Не особено — отвърна Рийд. — Съни изкара доста време при зет си, за да разчистват нови ниви.

Трил я погледна с премрежен поглед.

— Майка му ми каза, че се е сгодил за Вайълет Стоункроп. Надявам се, че не си разочарована. Мислех, че си започнала да си падаш по него.

— Фаун си пада по Съни, Фаун си пада по Съни… — занарежда подигравателно Уит.

Даг потръпна, когато видя тъмнината, появила се в същността й. „Той не знае. Никой от тях не знае“. Макар че не можеше да се обзаложи за неизказаните подозрения на Трил Блуфийлд, която каза със странно хладен глас.

— Престани, Уит. Не се дръж като дете.

Даг не пропусна лекото потреперване на челюстта, когато Фаун отвори уста.