Читать «Омайване» онлайн - страница 102

Родителите на Фаун се хвърлиха към нея със смес от радост, облекчение и гняв и Даг трябваше да заслони усета си, за да не бъде пометен. Братята предимно се усмихваха облекчено.

— Какво? Фаун ли е? Казах ви, че не е мъртва! — викаше леля Нати.

Фаун издържа целувките и прегръдките с непроницаемо лице, но Даг знаеше, че влагата в очите й не е само заради емоциите около нея. Даг се напрегна, когато баща й заплаши да я набие, но явно заплахата не беше истинска, защото Фаун въобще не трепна.

— Къде беше, момиче? — най-сетне успя да надвика другите майка й.

Фаун вдигна брадичка и заговори бързо:

— Отидох да си търся работа в Гласфордж. И сигурно щях да си намеря, но сега трябва да отида с Даг до неговия лагер, за да докладваме на капитана му за морящата твар, която убихме.

Семейството й я погледна, сякаш се е побъркала. Даг подозираше, че са чули единствено думата „Гласфордж“.

Фаун продължи, без да си поема дъх, за да не я прекъснат.

— Мамо, татко, това е моят приятел, Даг Редуинг Хикори. — Той кимна, опитваше се да запази неутрално изражение. — Той е член на Езерняшки патрул.

— Здравейте — каза Даг учтиво.

Отвърна му тишина и много вратове се извиха назад. Явно ръстът не беше сред предимствата на семейството на Фаун.

— Гласфордж ли? — попита майка й, с което потвърди предположението му. — Че защо ще си търсиш работа там? Тук си имаме достатъчно!

— И ни я остави всичката — добави Флеч грубо.

— Нямаше ли да ти е по-близо в Лъмптън Маркет? — обади се критично Уит.

— Знаеш ли колко неприятности ни създаде, момиче? — каза татко Блуфийлд.

— Да — включи се и Рийд, не Ръш, защото имаше руса коса. — Като не се върна от пазарния ден за вечеря, решихме, че си се запиляла из гората, както обикновено. Но когато не си дойде за лягане, татко ни накара да те търсим с факли. Плевнята, гората, реката, щяхме да си спестим много обикаляне в тъмното, ако мама ти беше преброила дрехите по-рано!

Устните на Фаун потрепнаха странно и Даг реши да я попита за това по-късно.

— Съжалявам, че ви притесних — отвърна тя. — Трябваше да ви оставя бележка, за да не се тревожите.

— Нима това щеше да ни успокои, глупаво момиче! — подсмръкна майка й. — Безмозъчно, егоистично…

— Татко ме накара да отида до леля Рен, мислеше, че може да си там. А Ръш трябваше да язди чак до Лъмптън Маркет — каза Рийд.

Последваха още оплаквания от всички. Фаун ги издържаше, без да спори, а Даг мълчеше. Тя явно беше свикнала и не обръщаше внимание на обидите. Очите й проблеснаха само за момент, когато едрото момиче до Флеч се включи с някакъв коментар.