Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 12

На царя даже сламката е драга —

ухо да си почеше, зъб да си почисти му помага.

Но този, който мъдро словото владее,

да му помогне, повече умее.

,И освен това аз по наследство служа в нозете на божествения и дори в нещастията вървя след него. Няма за мен друг път. Нали е казано:

Тежи на свойто място всичко:

и облеклото, и слугата.

Не се обува туй, което

се носи само на главата.

И нека да е силен царят,

да няма златото му брой, но щом заслугите не вижда,

слуги не ще намери той.

Слугата на слуга е равен, но сам ли се опропасти, ще бъде краят му безславен и с царя си ще се прости.

И още:

Ако на пръстен от олово поставят скъпия сапфир, той няма да блести отново за срам на своя ювелир.

А щом господарят казва, че отдавна не ме е виждал — нека изслуша причината:

Щом господарят не умее

слугите си да преценява, тогаз и в първите от тях

усърдността се изпарява.

Ако сред камъни рубинът

стои от прах обезличен, от мисъл, че е драгоценен,

не би бил никой озарен.

При това качествата на слугите зависят от достойнствата на господаря. Нали е казано:

Наука, кон, жена, сребро, мъж, слово или лютня стара

донасят зло или добро в зависимост от господаря.

И ако ме презират затова, че съм чакал, е несправедливо. Нали е казано:

От буби — свила, от скалата — злато

и вълна от свещена крава;

вони на гюбре и дъхти на блато,

но лотос върху тях изгрява. От съчки — огън, Маргарит от змея.

в морето спи среднощната луна. В достойнството е цялата идея,

не в произхода — скъпата цена.

А също така:

Макар и в къщи да са се родили, вреда ни носят мишките и страх. Към котките оставаме ний мили, защото полза имаме от тях.

И освен това:

Достигнал недостигнат ум, в парите нямай вяра. Какво е празният им шум тревичка пред чинара.

А слона мускусен и свеж, потънал в странна кротост, не можеш метър да възпреш със щранги от сух лотос.“

Пингалака казал: „Не говори така. Нали си син на наш министър.“ Даманака отговорил: „Божествени! Трябва нещичко да кажа.“ Царят промълвил: „Разкажи, скъпи, какво лежи на сърцето ти.“ И Даманака попитал: „Защо, като тръгна за вода, господарят се спря тук?“ Но Пингалака, скривайки тревогата си, отговорил: „Даманака, тук няма нищо особено.“ Онзи казал: „Божествени! Щом като това не трябва да се разказва, нека бъде така.

Споделяйте със своята жена, с приятелите си, със синовете, но колкото и верни да са те, от тайните за себе си пазете.“

Тук Пингалака помислил: „Както изглежда, той може да бъде полезен. Затова ще му открия своето намерение. Нали е казано: