Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 13

Щом искаш пак да си щастлив, на четирима разкажи скръбта си:

на царя, на слугата работлив, на своя скъп приятел, на жена си.“

„О, Даманака! Чуваш ли отдалеч гръмогласен рев?“ Онзи отговорил: „Чувам, господарю. Но какво особено има в него?“ И Пингалака казал: „Скъпи, искам да напусна тази гора.“-„Защо?“-попитал Даманака. Пингалака обяснил: „В нашата гора сее промъкнало някакво необикновено същество и то реве толкова силно. Какъвто е ревът, такава е и породата му, а каквато е породата, такава е и силата му.“ Но Даманака възразил: „Мигар господарят се е поддал на страха само защото е чул рев? Нали е казано:

Небрежността довежда смърт,

руши се бентът от водата, страхливият от дума мре,

а любовта от клеветата.

Не бива господарят без причина да напуска гората, предоставена му в наследство от прадедите. При това тук се чуват всякакви звуци, но това са само звуци, а не причина за страх. Гърмят гръмотевици, звучат флейти, лютни, панави, мриданги, раковини, цимбали, скърцат каруци, дрънкат мандала, всякакви съоръжения и други звуци, от които не трябва да се боите. Нали е казано:

Няма да познае гибел само този славен мъж, който пред врага не трепва, колкото да е могъщ!

А също така:

Когато даже е ядосан творецът — силният — нехай. През август вировете чезнат, но се разлива Инд безкрай.

А също така:

Не винаги във тоя свят се ражда син. който не познава скръб, щастлив в успеха, смел във боя, на трите свята бисер скъп.

А също така:

Щом си без гордост, ще приличаш на тревата, все ще те тъпчат, тъпчат, тъпчат по земята.

Като знае това, господарят трябва да бъде смел и решителен. Не бива да се тревожи заради някакъв рев. Не случайно е казано:

Изпърво ми се привидя,

че тлъстичко в уста ще сложа, но само щом се приближих, разбрах,

че е дърво във кожа.“

Пингалака попитал: „Как?“ Даманака разказал:

ВТОРИ РАЗКАЗ

„Живял в една местност чакал с изтъняла от глад шия. Веднъж, както търсел храна, той попаднал в гората на място, където наскоро царят водил сражение. Спрял за минута и чул силен звук. Сърцето му се разтревожило. Той се опечалил и казал: «Уви! Нещастието се стовари върху мен. Сега ще загина. Кой ли издава този звук? Що за същество е това?» И след малко видял тъпан, подобен на планински връх. Чакалът помислил: «От само себе си ли възниква този звук, или е предизвикан от някого?» Д всъщност този тъпан издавал звук, когато до него се допирали крайчетата на тревата, поклащани от вятъра — сам бил беззвучен. Когато се приближил, чакалът видял, че тъпанът не е годен за нищо; той с любопитство започнал да го удря и от двете страни и с радост помислил: «Да! Най-после намерих храна: без съмнение-в него има месо и тлъстинка!» Щом помислил така, пробил тъпана и влязъл в него. А той бил направен от груба кожа, така че чакалът едва не си счупил зъбите. Като видял, че от тъпана останали само дърво и парчета кожа, чакалът загубил всякаква надежда, че ще се нахрани, и казал стиховете:

«Примамен от звука, реших,

че тлъстичко в уста ще сложа, но само щом се приближих,