Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 10

От чужда работа далеч, това е напаст цяла. Така от някакъв си клин маймуната умряла.“

Даманака попитал: „Как?“ Онзи разказал:

ПЪРВИ РАЗКАЗ

„Имало в една страна град. Недалеч от него, сред малка горичка, някакъв търговец строял храм. Всеки ден по пладне майсторът и всички работници отивали в града на обед. Веднъж към този недовършен Храм се приближило стадо маймуни. А един работник бил оставил там полуразцепено стебло от анджана, в което вбил клин от кхадира. Весело започнали да играят маймуните: по върховете на дърветата, върху постройката, върху купчината цепеници. И тук една от тях, близо до своята гибел, безразсъдно седнала на стеблото. «Кои е поставил този клин и защо е тук?» — се заинтересувала тя и като го хванала с двете си лапи, започнала да го измъква. През това време мъдете й попаднали в цепнатината и ти сам ще разбереш, без излишни думи, какво е станало, когато тя изтеглила клина!…

Ето защо аз казвам, че разумните не трябва да се бъркат в чужди работи.“ След това допълнил: „Нали поддържаме живота си само с чужди огризки!“ Даманака отвърнал: „Нима ти служиш на господаря само заради храната и не се стремиш към отличие? Добре е казано:

С приятеля-приятел, с враговете-враг, ти своя Повелител слушай пак, че не е никак трудно, ако искаш, да бъдеш с предоволен сит тумбак.

Законът древен който не почита и в ползата не вижда той вредата,

а само се стреми да се налапа, с какво се различава от свинята?

Или пак:

И волът, който тежката каруца тегли

и влачи плуга, и сънува жегли,

тревица хапнал — може ли да се сравнява

с човека, обкръжен от гнусна слава?“

Каратака отговорил: „Нали не сме с високо звание? Какво ни засяга това?“ Даманака възразил:

„Скъпи, и ниският може с време да се извиси. Нали е казано:

И никой още със могъща сила не е въздиган, не е бил свален. На хората в делата се е скрила преценката на утрешния ден.

А също така:

По нанагорнище товар се трудно тегли. обратното… по-леко ни се струва негли. Заслугите ни вдигат към честта. надолу ни влече виновността.“

Каратака попитал: „Какво искаш да кажеш с това?“ Даманака отговорил: „Това, че нашият господар се изплаши, изплаши се и свитата му. и ето че сега е объркан.“ Каратака попитал: „Откъде знаеш всичко това?“ И Даманака възкликнал: „А нима това не е ясно?

Човешка реч дори животното разбира. Подай му знак — и слонът тръгва или спира. Мъдрецът и без думи смисълът постига — човешките лица чете той като книга.

А също така:

По думите, по стъпките, по устните и по очите, по израза ще прочетеш написаните мисли скрити.

Ето защо днес аз ще го подчиня на себе си със силата на своя разум.“ Каратака казал: „Ами-че ти не си изкусен в службата. Обясни ми, по какъв начин ще го подчиниш?“ Онзи отговорил: „Ти какво, скъпи, мигар смяташ, че не познавам службата? Изучил съм всички задължения на поданика, изброени от великия мъдрец Вияса в разказа за навлизането на пандавите в града на Бирата, Нали е казано:

За силния какво е трудно?

Върхът какво е за смелчак? За учения що е чуждо?

На сладкодума кой е враг?“

Но Каратака казал: „Как ли ще те презира той, ако заемеш неподходящо място!“ Даманака отговорил: „Ти си прав. Но аз умея да избирам подходящо място и време. Нали е казано: