Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 11

Дори Брихаспати когато се обади ненавреме, ненавистен ще стане той и почитта ще му се вземе.

А също така:

Дори да си съветник пръв, при царя се не ходи, когато е разсърден той или беседа води, или когато изморен желае самота такава, в която би се позаел по царски да се разкрасява.

И още:

Вежливият за миг не ще прекъсне тоз, който пие цяр или се бръсне,

и онзи, които с трепетна омая в леглото на жената търси рая.

Внимателен и тих при царя влез спокойно,

от него се учи с мълчание достойно.

Ако избързаш, гибелта те чака,

тъй както гасне борината на бедняка.

И също така:

Плодът на златно-жълтите поля

ще се сбере от трима:

героят, ученият и слугата,

който опит има.

Чуй как трябва да се служи:

Пред царя се яви, представен

от негов сват или пък кум, които имат реч в устата

и носят във главата ум.

Достойно ти служи на царя,

дори от власт да е лишен, дори в беда да е изпаднал —

ще бъдеш утре награден.

Тоз, който в славен бой е пръв,

а между хората последен и да слугува е готов —

към него царят е добър.

Тоз, който промълви на царя:

«Живей!» и притежава свян, и в работата си е сръчен —

към него царят е добър.

Тоз, който, надарен от царя,

раздава своите пари, а сам окъсан плащ намята,

към него царят е добър.

Тоз, който не спори със царя,

не се подмазва с глупав смях и остри думи не говори,

към него царят е добър;

Тоз, който е любим на царя,

и паднал в някаква беда, не хленчи и не протестира,

към него царя е добър.

Тоз, който към врага на царя,

е безразсъден и жесток, а близките му уважава —

към него царят е добър.

Тоз, който в зара вижда смърт,-,

във виното — отрова, суетност в женското сърце —

към него царят е добър.“

Каратака казал: „А как ще започнеш разговора, когато отидеш при него? Разкажи ми за това.“ Даманака отговорил:

. „От словото се ражда слово, а името — от имена. Така и зърното отново се ражда от зърна.“

Каратака казал: „Трудно е да победиш царя. Нали е казано:

Змееподобни са царете,

сластолюбиви, с мрачен смях, капризни, скрити и не може

без нравоучители край тях.

Скалоподобни са царете,

високи, стройни, кремък лют, където хищниците имат

най-сигурен и тих приют.

На нож препасан и на звяр,

на тиха бара, на женски поглед и на цар

да нямаш вяра.“

И Даманака отговорил: „Това е вярно. Но все пак

Познал характера човешки

и неговите мисли тежки, мъдрецът с неусетност лека

ще тържествува над човека.

, Когато царят е ядосан, хвали го, ненавиждай тия, що го презират. И това е над всички цялата магия.

Все пак;

Ти говори, но там, където ще има полза някой ден. Тъй влез на силния в сърцето, като шевица в снежен лен.

Щом не познаваш враговете, трудът ти е без плодове,

като луна, която свети над заснежени върхове.“

Каратака казал: „Щом като е такова желанието ти, върви в нозете на царя. Щастлив път! Нека се изпълнят твоите намерения!

Бъди внимателен сред царските палати. Ако богат си ти — и ние сме богати.“

И като се поклонил, отправил се към Пингалака. Последният видял, че идва Даманака и казал на стражата: „Махнете тръстиковото стебло. Това е Даманака. Той е син на стар наш министър и може свободно да влиза тук. Нека влезе…“ И Даманака влязъл, поклонил се скромно на Пингалака и седнал на предложеното му място. А онзи прострял над него дясната си лапа, украсена с нокти, подобни на гръмотевични стрели, и като му засвидетелствувал своето уважение, попитал: „Здрав ли си? Отдавна не съм те виждал.“ Даманака отговорил: „Ако и да нямат нужда от мен нозете на божествения, все пак съм длъжен да говоря, когато дойде време за това. Няма нещо, което да не може да бъде от полза за царя! Нали е казано: