Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 78

Тя нямаше нужда от стих или песен. Това, което виждаше в очите му, й стигаше. Алекс не й нашепваше красиви думи, мелодични рими, но за какво й бяха, когато само един негов поглед говореше много повече. Усмихната, Ив пристъпи в обятията му и притисна устни там, където биеше сърцето му.

Биеше бързо и мощно. За миг тя стисна очи, сякаш за да улови ритъма, да го поеме в себе си. Кожата му бе бронзова на фона на нейното тяло с цвят на слонова кост. Омагьосана от контраста, Ив го докосна с върха на пръстите си, после разпери длан върху гърдите му. От този допир го пронизаха хиляди стрели. Остриетата на неудържимо напиращото желание. Тя вдигна ръце и ги обви около врата му.

Плът до плът, устни до устни. Езикът й се забави върху неговите, после се плъзна навътре към по-потайно и вълнуващо усещане.

Още! Отново я разкъсваше жаждата за още. Откри опипом копчетата на панталона и усети със задоволство как коремът му потръпна от докосването. Времето увисна неподвижно, след това запрепуска. Той стоеше гол като нея.

Ив, също мечтала за този миг, разбра колко бледи са били мечтите.

Алекс я вдигна на ръце, а тя го прегърна през врата и притисна лице върху гърдите му. През прозореца се промъкваше соленият морски бриз.

Чаршафите прошумоляха под телата им. Той зарови лице и косите й, остави уханието им да попие в него, да стопи сетните ледени късчета на самообладанието му. Ив се долепи до него покорно, пламенно, всеотдайно.

Докосване и сладостна тръпка. Въздишка на очакване. Бавно, търпеливо, с наслада те се откривала един друг.

Податлива мекота, възбуждаща твърдост. Тя бе тъй благоуханна. Тялото й представляваше градина на удоволствията за всичките му сетива. Ако прокараше език по него, щеше да вкуси едновременно страст и нежност.

Как досега е била сляпа за неговата чувствителност, нежност, доброта? И пак го беше обичала, ала сега, откривайки всичко това, чувството й стана толкова дълбоко и всеобхватно, на каквото и не подозираше, че бе способна. Алекс притежаваше търпение, каквото никога не бе забелязвала, нежност, за каквато не бе и бленувала. Даваше й всичко, без Ив да го иска. Даряваше я с любовни ласки, каквито тя изобщо не си бе помисляла да жадува.

Този миг нямаше да трае вечно. Знаеше, съзнаваше го. Щеше да дойде ред на необуздани желания, невъздържана страст и безразсъдство. Ив щеше да ги приеме, когато настъпеше моментът. Но сега, този път, този първи път той сякаш разбираше, че тя се нуждае от нежност. И което бе по-важно, Алекс изглежда искаше и имаше нужда от същото.

Ръцете й галеха. Устните му милваха. И двамата доказваха един на друг, че бяха способни да ценят и да бъдат ценени. Дори когато дъхът им се преплете, задавен и пресеклив, те не забързаха, не се устремиха припряно към края. Дълго… По-дълго…

Щом се сляха в едно, движенията им не бяха трескави. Не се хвърлиха като изнемощели от жажда в бистър поток. Бяха чакали да утолят тази жажда седем години. Заедно се потопиха в живителната влага, която ги обгърни спокойно и неизбежно като слънчев изгрев.