Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 62

Александър въздъхна и пропусна остатъка от утрешния си ден. Поне бе у дома. Програмата за европейското му турне през зимата вече се разработваше.

Някой ден щеше да посети мочурищата на Корнуол и лозята на Франция по собствена прищявка, а не като представител на Кордина. Някой ден щеше да види местата и хората такива, каквито бяха, а не каквито изглеждаха през очите на един принц. Някой ден. Не днес и не утре.

— Благодаря ти, Хенри, определено всяка минута е грижливо запълнена. — Със сплетени на гърба пръсти, Александър се наруга мислено. Какво му бе виновен Хенри? Единствено себе си можеше да вини с този свой внезапен копнеж но свободата. Обърна се и се усмихна на възрастния мъж, който сваляше очилата си със същата крайна прилежност, както ги бе сложил преди това. — Как е внучката ти? — попита.

Върху лицето на Хенри се появи лека руменина. На задоволство.

— Истинска красавица е, Ваше Височество. Благодаря ви за вниманието.

— Чакай да видим, тя сега трябва да е… На три месеца.

— Навършва ги утре — потвърди Хенри двойно по-доволен от факта, че принцът си спомняше.

Александър разбра това, разбра, че дребните неща понякога бяха най-ценни и се прокле за грубостта си през последните няколко седмици. Охотно би приписал злото си настроение на Ив, ала това нямаше да помогне.

— Със сигурност имаш снимка на малката. Анабела й беше името, нали?

— Да, Ваше Височество.

Вече червен почти като рак, Хенри бръкна за портфейла си, грижливо пъхнат във вътрешния горен джоб. Александър взе фотографията и се взря в плешивото бузесто бебе. Трудно би я нарекъл красавица, но се улови, че доволно се усмихна в отговор на бебешката беззъба усмивка и ококорени очички.

— Щастлив човек си, Хенри, да имаш такова потомство.

— Благодаря, сър. Тя е нашето съкровище. Принцеса Габриела изпрати на дъщеря ми дантелена рокличка от малката принцеса Луиза. Дъщеря ми изключително много я цени.

— Така и трябва, щом е служила на Луиза. — Александър погледна белите дантели край широкото личице на детето. Бри винаги е била щедра. — Предай най-сърдечните ми поздрави на семейството си, Хенри.

— Непременно, сър. Благодаря. Всички очакваме деня, в който ще дарите Кордина със син или дъщеря. Този ден ще бъде голям празник, сър.

— Да. — Александър му върна портфейла.

Да дари Кордина. Синът му щеше да е престолонаследник, както бе той сега. Тази последователност никога нямаше да бъде нарушена. Със своето почетно и тежко бреме. А майката на децата му трябваше да приеме правилата, установени от векове. Онова, което щеше да изисква от нея, нямаше да е по-малко от изискванията към самия себе си. Ако сгрешеше в избора си, щеше да живее с тази грешка цял живот. За владетеля на Кордина развод не можеше да има.

На тридесет години Александър беше най-възрастният неженен престолонаследник в цялата история на Кордина — факт, който пресата периодично напомняше и на него, и на страната. Въпреки това женитбата оставаше нещо, върху което той все още отказваше да размишлява.