Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 31

Ала това не променяше факта, че я желаеше. Желаеше принадлежащата на брат му жена с такова отчаяно настървение, което къс по къс жив го ядеше.

Винаги съм я желал, удари Алекс стената с юмрук. Открай време.

Конете зацвилиха неспокойно, после се укротиха. И винаги се бе борил с това. Прокара ръка през лицето си в опит да върне самообладанието, което налагаше положението му.

И щеше да се пребори, обеща си мислено. Обичта към брат му не му оставяше друг избор. А тази жена, закани се мрачно на излизане от конюшнята, щеше да прати по дяволите. Това поне бе по силите му.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

— В последно време толкова много се щураш напред-назад, че просто не мога да те видя.

Ив сгъна една от най-старите си и удобни тениски, сложи я в куфара и чак тогава вдигна поглед.

— Нещата са под пара. Направо съм луднала и все по-зле ще става.

— Върна се от Кордина преди два месеца, а съм говорила с телефонния ти секретар повече, отколкото с теб.

Крис се отпусна на ръба на леглото и се загледа в сапфирено синята копринена блуза, която Ив пъхна до тениската. Понечи да й каже, че е по-добре да я сложи в найлонов плик, но си замълча. От време на време й се налагаше да си напомня, че малката й сестричка вече бе пораснала. И двете имаха гъсти черни коси, ала Ив я бе сплела на дълга плитка, а Крис я носеше свободно с дължина до брадичката. Налице беше и семейната прилика — в загатнатите скули, млечнобялата кожа. Не толкова възрастта ги отличаваше, колкото стилът. Крис имаше лустро, придобито от годините, прекарани в артистичния свят и сред тези, които бяха достатъчно богати, за да си доставят удоволствие с изкуство. Ив притежаваше вродена естествена чувственост, която навремето бе създавала на по-голямата й сестра доста притеснения. Сега Крис можеше само да се възхищава на тази й дарба.

— Ето, сега пак заминаваш. Явно, че ако искам да видя сестра си, трябва да го сторя в Кордина.

— На това и разчитам. — Ив сложи малка кожена козметична чантичка в страничния джоб на куфара. — Колкото и да не ми се ще да си го призная, но ще имам нужда от цялата морална подкрепа, която мога да получа.

— Страх ли те е? — Крис подви коляно и го обгърна с ръце. — Точно теб?

— Страх ме е. Точно мен. Никога не съм се захващала с нещо толкова голямо. Четири пиеси! — Тя провери съдържанието на ръчното куфарче за трети път. — Да влача на другия край на света артисти, сценични работници, асистенти, шивачки и да ги изтъпаня пред чуждестранна публика с претенцията, че представям американския театър. — Ив извади бележник, разлисти го, после го пъхна обратно в куфарчето. — Това е върхът на самохвалството.

— Твърде късно е за разкаяние — отсече Крис. Приглади назад падналите върху челото й кичури. — Освен това театрална трупа „Хамилтън“ действително е американски театрален състав, нали така?