Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 24

— Имате сестра, мадам — каза нежно. — Искате ли да и телефонирам?

— Децата ми…

— Ще ги доведат вкъщи.

Тя отпи с треперещи устни.

— Бих искала сестра ми да дойде, Ваше Височество.

— Къде е телефонът?

— В кабинета. Кабинета на Морис, в дъното на коридора.

Отпусна глава върху рамото на Ив и зарида.

— Беше много мила — рече Александър, когато се върнаха в колата.

Ив облегни глава назад и затвори очи.

— Много често това не е достатъчно. — Нямаше какво да й отговори. Чувстваше се по същия начин. Защо, след като носеше бремето на властта, можеше да направи толкова малко? — Какво ще стане с нея?

— Тя и децата й ще бъдат осигурени. Това е във възможностите ни. — Алекс извади цигара. В устата му и така горчеше. — Ала не сме в състояние да излекуваме раната.

Ив усети горчивината в гласа му, примесена с гняв и безпомощност. За първи път й се стори, че наистина го разбира.

— Иска ви се виновникът да бъде наказан.

Той запали цигарата и се обърна. Тя го гледаше вторачено, с широко отворени очи.

— И ще бъде наказан.

От начина, по който го процеди, Ив почувства сухота в устата. У него имаше властна сила. Не само тази, присъща на титлата му и по право давана му по рождение. Ако се бе родил селянин, пак щеше да я притежава. Навярно именно тя, повече от всичко друго, я привличаше у него.

— Когато говорехте по телефона, Алина ме попита кой го е извършил. Отговорих й, че не зная, но съм сигурна, че тя пак ще попита, когато мъката поотмине.

— Когато мъката отмине, идва желанието за мъст.

— Каквото е и вашето желание.

— На негово място можеше да е баща ми. — И пак за първи път Ив видя, че самообладанието му изневерява. Забеляза го по заплашителното напрежение, увиснало за миг във въздуха, по ожесточения поглед в очите му. Ала Алекс бързо се овладя. — Ние носим отговорност за нашата страна, за хората си. Смъртта на Сюар няма да мине безнаказано.

— Смятате ли, че бомбата е била предназначена за баща ви? — Тя посегна и го докосна по ръката. — За него е била, нали?

— Поставена е била в неговия кабинет. Само по една случайност не е бил там, извикали са го секунди преди да избухне. Инак е щял да загине и той.

— В такъв случай е още по-наложително да се върне у дома.

— Още по-наложително е да остане. Щом държавният глава е застрашен, значи и страната му е в опасност.

— По дяволите, та той е ваш баща!

— Преди всичко е Арманд Кордински.

— Не го мислите наистина. Не е възможно да гледате така на нещата. — Гласът й бе напрегнат от вълнение, пръстите й стискаха ръката му. — Ако баща ви е в опасност, вие трябва да го убедите да се върне.

— Ако би поискал съвет от мен, щях да му отговоря, че да се върне в Кордина, преди мисията му да е приключила, ще е грешка.