Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 14

Вълнението на Ив растеше. Да играят тук надхвърляше всичко, което тя и трупата бяха правили досега. Мислите й вече изпреварваха събитията. Макар и пред чуждестранна публика, щеше да постави четири типично американски пиеси. Тенеси Уилямс, Нийл Саймън, Артър Милър… Разполагаше с такъв богат избор от таланти. Щеше да настоява за свои осветители, техници, реквизитори.

— Виждам, че завъртя на пълни обороти — обади се Габриела.

— Винаги всичко ми личи.

Ив излезе по средата на сцената и се отдаде на усещането.

Беше неописуемо, това излъчване, което осезаемо се чувстваше, увиснало в празната зала. Редиците се спускаха амфитеатрално, прорязани от три широки пътеки. Седалките бяха тапицирани в тъмносиньо. Централното осветление се осигуряваше от огромни полилеи, таванът бе украсен с фрески. Ложите се издаваха отдолу догоре покрай двете стени, а в центъра се намираше балконът. И което бе най-важното, от всяко място в залата безпрепятствено се виждаше сцената.

— „Таз вечер всичко свършва тук, уви. Какво сме сътворили и какво опитали сме да постигнем, без значение е вече. С настъпване на утрешния ден животът почва отначало, а ние… Ние сякаш никога не сме били.“ — Гласът й полетя, запълни ъглите и стигна до последния ред на балкона, ехото го отрази и върна обратно. Доволна. Ив се усмихна. — Чудесно — обърна се към Бри. — Който и да архитектът, заслужава орден.

— Ще предам предложението ти на баща ми, Ив, откъде беше това? Не го познах?

— Няма как да го познаеш. От един начинаещ драматург. — Тя побърза да смени темата, защото не искаше да признае, че начинаещият драматург бе самата тя. — Бри, театърът е прекрасен. Някой ден с удоволствие бих поставила нещо на малката сцена долу. Нещо проникновено, задълбочено. Но за сегашната ни цел тук е отлично.

— Надявах се да го кажеш. — Токчетата на Габриела ясно отекнаха по сцената. Прекоси я и застана до Ив. — С нетърпение очаквах мнението ти, още откакто с Алекс ни хрумна идеята. Ив, ще направим нещо изключително важно — за твоята трупа, за нашите две страни, за децата.

— Аз ще съм само продуцент на пиесите — поправи я Ив. — Оставям по-извисените цели за теб и Алекс. Ала стига да се споразумеем за подробностите и да подпишем договора, ще имаш възможността да гледаш четири страхотни постановки.

— На това и разчитам.

Ив хвърли още един поглед наоколо. Тя никога нямаше да излезе на тази сцена, но трупата й щеше да играе. Възможно бе един ден някоя от нейните пиеси също да се изпълнява тук. За малко щеше да се разсмее на глас на своето отново развихрило се въображение.

— Ами тогава да се връщам в Хюстън и да се залавям за работа.

— О, не, няма да те пуснем толкова бързо. Между другото, за утре сме планирали семейна вечеря във фермата. А сега — Габриела я хвана под ръка. — Сега искам да се прибереш и да помързелуваш през остатъка от деня. Щом веднъж те хванем на работа, едва ли ще ти се удаде вече такава възможност.