Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 117

— Не, не в болница.

Страхът в гласа й го накара да докосне с ръка устните й.

— Само за малко, скъпа. Само докато се оправиш.

— Не искам да оставам тук.

— Аз ще бъда с теб.

— Няма ли да си отидеш?

— Няма.

— Алекс, нали не ме лъжеш?

— Не — целуна я той по китката. Пулсът й, доловим и равномерен, му вля малко спокойствие.

— Аз ще умра ли?

— Не — погали я по лицето и се наведе по-близо. — Няма да умреш. Доктор Франко каза… — спомни си собствените й думи — че си здрава като бик.

— Той не се изразява така.

— Ала това имаше предвид.

Тя се усмихна, но не му убягна конвулсивното премигване.

— Боли ли те?

— Усещам нещо като — не знам. Гърбът ми, на плешката. Където е бил куршумът.

Попаднал там, вместо в сърцето му. Александър я целуна по бузата и стана.

— Ще повикам сестрата.

— Алекс, не си отивай.

— Само да извикам сестрата. Обещавам. — Навън обаче видя доктор Франко да се задава но коридора — Събуди се. Има болки.

— Неизбежно е. Ваше Височество. Не можем напълно да й ги спестим. Нека да я прегледам и ще видим какво да й дадем. — Той направи знак на една от сестрите.

— Страхува се да остане тук.

— Разбирам, че има фобия към болниците, ала се опасявам, че все още не бива я местим.

— В такъв случай аз ще остана при нея.

— Не мога да го разреша. Ваше Височество.

Дори недоспал, капнал от умора и безпокойство. Александър беше височайша особа.

— Моля?

— Не мога да ви позволя да стоите двадесет и четири часа на крак. Но ще разреша да будувате на смени със сестрата на госпожица Хамилтън или някой друг, който й действа успокояващо. А сега, извинете, трябва да прегледам пациентката си.

Александър го проследи с поглед, докато влезе в болничната стая на Ив, после се отпусна на стол до вратата. Господи, имаше нужда да остане сам за малко, на намери някое скрито кътче, където най-сетне да излее болката, страха, гнева си.

Тя бе говорила с него. Беше го гледала, мърдала пръстите си в ръката му. Поне това. Облегна глава на стената и затвори очи след повече от едно денонощие.

Отвори ги в мига, когато доктор Франко отново се появи в коридора.

— Можете да влезете. Ваше Височество. Обясних на Ив състоянието й. Уверих я също, че при нея по всяко време може да стои човек, стига тя да желае. Сега ще извикам сестра й. Щом госпожица Хамилтън пристигне, настоявам вие да си вървите вкъщи, да се нахраните прилично и да поспите. Ако не, ще ви забраня да влизате в стаята й.

Александър сложи ръка на гърба му.

— Доктор Франко, ако не знаех, че го правите за доброто на Ив, просто нямаше да ви обърна внимание.

— И нямаше да е първия ми сблъсък с член на вашето семейство, Ваше Височество.

— Това също ми е добре известно. Кажете ми, как е тя днес?

— Немощна, разбира се. Ала жизнените й показатели са добри. Усеща краката си и може да ги движи.

— Значи, не е…

— Няма парализа. Това, от което се нуждае, е почивка, грижи, подкрепа. Надявам се утре да я извадим от интензивното, но първо трябва да я види доктор Торет.

— Докторе, нямам думи да ви изразя своята признателност.

— Ваше Височество, за мен е чест да лекувам членовете на кралската фамилия.