Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 116

— Е, Сузи…

— Млъквай, Джим. — Тя сграбчи ръкава на мократа риза на Кал. — Моля ви. На гърба си нося товар за четиристотин петдесет и осем долара — целият е ваш.

Джим се засмя весело и сложи ръка на рамото на жена си.

— Сузи, нали се споразумяхме…

— Всички споразумения се отменят — извиси тя пискливо глас. После се помъчи да се овладее и пое дълбоко дъх.

— Аз умирам тук, Джим. Освен това на момчетата може да им останат травми за цял живот. А ти не би искал да бъдеш отговорен за всичко това, нали. — И тъй като не беше уверена в неговия отговор, Сузи се извъртя към момчетата и ги придърпа в прегръдките си. — Ти се разхождай, колкото си искаш, но аз имам мехури по краката и не знам дали изобщо някога ще възвърна чувствителността на левия си крак.

— Сузи, ако знаех, че се чувстваш така…

— Добре. — Тя нямаше намерение да го остави да си довърши изречението. — Сега вече знаеш. Хайде момчета.

Качиха се отзад в джипа. След миг и Джим седна разочарован, като взе по-малкото момче в скута си.

— Колко красива страна — подзе Либи, като показваше на Кал накъде да кара. — Сигурно ще оцените видяното, след като си починете и хапнете нещо. — И най-вече, когато Сузи разбереше, че се бяха приближили с няколко километра към Биг Виста.

— В този район има ужасно много дървета. — Сузи въздъхна от удоволствие от удобството да се движиш, без да полагаш усилия. И понеже съзнаваше, че Джим бе намусен, го потупа приятелски по коляното. — Вие от тук ли сте?

— По принцип, да. — Вече убедена, че Кал няма да обърка пътя, Либи се обърна да огледа спътниците си. — Кал е от Филаделфия.

— Наистина? — Сузи се опита да раздвижи натъртения си крак, след което предпочете да не рискува повече. — И ние сме оттам. Вие за пръв път ли идвате насам, господин Хорнблоуър?

— Да, може да се каже, че това ми е първо идване.

— И на нас също. Искахме да покажем на синовете си как изглежда девствената природа, все още незамърсена от хората. И мисля, че успяхме. — Тя отново побутна съпруга си по коляното.

Джим се протегна и преметна ръката си върху облегалката на седалката.

— И те със сигурност няма да забравят това пътуване. — Момчетата си размениха погледи, ококориха очи, но мъдро си замълчаха. Все още имаше шанс да ги заведат на хотел. — Е, щом като сте от Филаделфия, какао мислите за шансовете на „Филитата“ тази година?

Кал отвърна предпазливо и уклончиво:

— Винаги им стискам палци.

— Това е решението. — Джим шляпна Кал по рамото. — Ако всички играчи вътре в игрището се стегнат и подсилят питчърите, може и да направят нещо.

Ясно, става дума за бейзбол, помисли си Кал и се усмихна, поне никои неща му бяха познати.

— За този сезон не мога да твърдя нищо със сигурност, ала съм убеден, че следващите сто-двеста години ще си извоюваме първото място в шампионата.

Джим се разсмя от сърце.

— На това му се вика поглед в бъдещето.

Когато стигнаха сечището, спътниците им вече бяха в доста по-ведро настроение. Момчетата скочиха и подгониха някакъв заек. Сузи като че ли запристъпва по-уверено на краката си.