Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 115

— Радвам се да се запознаем. Аз съм Кал Хорнблоуър, а това е Либи Стоун.

— Значи, екскурзия на четири колела?!

Либи забеляза празния поглед на Кал и пое инициативата.

— Ние тъкмо се връщаме.

— Да, влаченето на раници е работа за нас — усмихна се широко Джим.

За по-малко от десет секунди човек можеше да прецени, че единственият от групата, ентусиазиран да изкачва планината пеша, бе Джим. Този факт можеше да се превърне в предимство за тях.

— Откъде идвате?

— Тръгнахме от Биг Виста. Там има малък, добре уреден къмпинг, но беше прекалено пренаселен. Исках да покажа на жена си и на децата що е истинска дива природа.

Либи прецени, че момчетата бяха на не повече от тринадесет и петнадесет години. И двамата изглеждаха така, сякаш бяха на края на силите си. Даде си сметка за разстоянието до Биг Виста и изобщо не се учуди защо момчетата изглеждаха по този начин.

— Доста път сте извървели.

— Ние сме яки. Нали, момчета?

И двете депа го изгледаха нещастно.

— Нали не смятате да продължите по билото нагоре? — запита Либи, ръкомахайки.

— В интерес на истината, точно това смятаме да направим. Въпреки че се опитахме да минем по същия път, преди да паднат снеговете, и не успяхме.

Сузи въздъхна и клекна да масажира мускула на прасеца си, който явно я болеше.

— Няма да можете да минете оттук. Забранено е. Целия регион е заграден за сечене и извозване на трупи, заради залесяването. Видяхте ли просеката?

— Да. — Джим си оправи крачкомера на талията. — Чудехме се какво ли е това нещо сред дърветата.

— Планирана сеч — поясни Либи, без да й мигне окото. — Затова къмпингуването и туризмът са забранени сега. Глобата е петстотин долара — допълни тя за по-убедително.

— Е, очевидно трябва да ви благодарим, че ни предупредихте.

— Татко, не можем ли да отседнем в хотел? — обади се едно от момчетата.

— Хотел с басейн — допълни другото. — И с видео стена.

— И с легло — измрънка жена му. — С истинско легло.

Джим се усмихна на Кал и Либи.

Семейството става раздразнително по това време на деня. Изчакайте само да видите онова слънце утре заранта. Ще видите, че усилията ще са си стрували.

— От другата страна има една по-лесна пътека. — Либи се изправи на мястото си в джипа, за да им посочи пътеката. — Виждате ли я?

— Да. — Джим не одобряваше идеята да сменя маршрута си, ала петстотиндоларовата глоба си изигра ролята.

Либи се зарадва, че успя да ги отклони без особени трудности.

— След три-четири мили има сечище, което може да послужи за хубав къмпинг. Гледката е невероятна. До залез-слънце би трябвало да стигнете.

— Бихме могли да ви откараме — намеси се Кал, който бе забелязал изтощеното лице на по-малкото момче. В мига, в който предложението бе направено, умората се превърна в усмивка.

— О, не, не благодаря — моментално отказа Джим. — Няма да е честно.

— Може би. Обаче би спасило живота ти — намеси се Сузи, която свали огромната раница от гърба си. Тя избута съпруга си настрани и се обърна към Кал. — Господин Хорнблоуър, ако ни закарате до това място, за което говорите, може да поискате каквото си пожелаете.