Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 117

— Наистина е много красиво. — Тя се взираше в невероятната гледка на редиците планински вериги, разгъващи се в далечината, зад които бавно се спускаше залязващото слънце. — Благодаря ви и на двамата. — Сузи се обърна към мъжа си, който вече нареждаше на момчетата да се залавят за работа и да събират дърва за огрев. — Вие спасихте живота на съпруга ми.

— Всъщност той не изглежда никак зле — намеси се Кал.

— Не изглежда, ала щеше, защото смятах да го ликвидирам, докато спи. — Сузи се засмя и свали раницата от гърба си. — Засега няма да ми се наложи, поне през следващите няколко дни.

Нищо неподозиращият Джим се приближи и прегърна жена си.

— Сузи, казах ти, че тук човек може да диша с пълни гърди.

— Поне засега.

— Не е като във Филаделфия. Защо не останете да ни направите компания за вечеря? С нищо не може да се сравни вечерята под открито небе.

— Наистина, заповядайте — присъедини се Сузи. — Тази вечер менюто включва небезизвестния консервиран боб, хотдог от хладилната чанта, ако не се е вмирисал, и за десерт имаме чудни сушени праскови.

— Звучи страхотно — усмихна се Кал. Част от него желаеше да остане, само да седне и да ги слуша. Семейство Ранкин му се струваха почти толкова забавни, колкото която и да било сапунена серия по телевизията. — Ала за съжаление трябва да се връщаме.

Либи подаде ръка на Сузи и прибави едно дружелюбно потупване по рамото.

— Ако се придържате към пътеките все вдясно, скоро ще се върнете в Биг Виста. Маршрутът е доста дълъг, но за сметка на това приятен. — А също така със сигурност щеше да ги отведе в точно обратната на космическия кораб посока.

— Не знаете колко сме ви задължени. — Джим бръкна в задния джоб на панталоните си и извади една визитна картичка. Жестът му накара Либи да се усмихне ехидно. — Хорнблоуър, звъннете ми, щом се върнете във Филаделфия Работя в търговския отдел на „Бисън мотърс“ Ще ви уредя заедно с милата госпожа с нещо ново, може и втора употреба.

— Ще го имам предвид.

Качиха се в лендроувъра, помахаха за сбогом и оставиха семейство Ранкин зад гърба си.

— Ново или втора употреба, какво имаше предвид? — попита Кал.

Дванадесета глава

Доста време Кал мисли за семейство Ранкин. Дори попита Либи дали така изглежда едно средностатистическо американско семейство. Тя му отговори с известна почуда, че вероятно да.

Може би те го заинтригуваха, защото за краткия си контакт с тях той успя да направи някои сравнения със собствените си близки. Баща му, когото никой не би сбъркал с огромния лъчезарен Джим Ранкин, също обожаваше природата, девствените кътчета и семейните походи. Също както и двете им момчета, Кал и Джейкъб прекарваха доста време в мрънкане, хленчене и мръщене. И когато нещата излезеха извън контрол и чашата прелееше, майка им набързо въдворяваше ред.

Семейството очевидно се бе запазило като обществена единица през вековете. Тази мисъл беше утешителна.