Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 118

Когато се върнаха в къщата, запалиха камината и си сипаха бренди. След което, тъй като Либи беше по организацията, се качиха горе и довършиха доклада на компютъра.

Щяха да са им нужни три копия. Първото щеше да отиде в капсулата, второто — в кораба, а третото щеше да остане за Либи.

Той беше възхитен от добрия й стил на писане, след като прочете целия труд. Нямаше съмнение, че учените от неговото време щяха високо да оценят доклада й, защото беше сбит, съдържателен и много завладяващ. Останалото бяха технически данни, които Кал съзнаваше, че тя не разбира изобщо, и въпреки това бяха прецизно подредени.

Прекараха часове наред в написването му. Редактираха, преписваха, за дълго се отклоняваха, когато Либи му задаваше въпроси за социалния, политическия и културния климат, характерни за неговото време. Тя го накара да се замисля върху факти, които той бе приел за даденост, както и върху такива, на които никога не бе обръщал внимание.

Да, бедността все още съществуваше, но различни социални програми предоставяха на най-бедните подслон и храна. Все още в различни краища на света имаше конфликти, ала като цяло традиционната война бе изчезнала преди повече от сто и двадесет години. Политиците продължаваха да политиканстват, а бебетата обожаваха да бъдат гушкани. Хората се оплакваха от претоварения космически трафик. Доколкото Кал можеше да си спомни, до неговото време вече бе имало четири или пет жени президенти на Съединените щати.

Колкото повече разказваше той, толкова повече въпроси му задаваше Либи. Бяха толкова изтощени, че заспаха с дрехите в леглото, докато Кал отговаряше на един от поредните й въпроси.

Капсулата беше готова на следващата сутрин. Представляваше херметически уплътнена стоманена кутия. Напълниха я с всякакви подходящи дреболии, които Либи бе купила от града. Едно от копията на доклада увиха в пластмасово фолио, преди да го пъхнат в кутията. Сложиха и малка тъкана покривка, ръчно изработена от Керълайн, а също така и една глинена топка, която бащата на Либи бе направил, когато тя бе малко момиченце. Прибавиха и днешния вестник, един брой на известно списание и по настояване на Кал една дървена лъжица, която намериха в кухненския килер. Либи сложи и едната от двете снимки, които направи на космическия кораб с полароида.

— Ще ни трябват още неща — измърмори тя.

— Искам да пъхнем и това — отвърна той и й подаде туба паста за зъби. — Ще ми разрешиш ли да взема и нещо от твоето бельо?

— За пастата за зъби съм съгласна, за бельото — категорично не!

— Всичко е в името на науката — припомни й Кал.

— В никакъв случай. Трябва ни някакъв инструмент. Винаги ужасно се радваме, когато при разкопки открием някакво сечиво. — Прерови едно чекмедже и откри отвертка, чук и гаечен ключ. — Избери си нещо.

Той се спря на гаечния ключ.

— Какво ще кажеш за някоя книга?

— Супер. — Либи се стрелна в стаята и запреглежда рафтовете. — Трябва да е научна фантастика или нещо от този род. Ах, да… Стивън Кинг.

— Чел съм книги от Стивън Кинг. Страхотно.

— А ужаси за пътуване във времето? — Тя донесе няколко книги в кухнята и ги сложи в кутията. — Ако вземат проби от страниците, лесно могат да определят кога са отпечатани. Това ще подкрепи теорията ти. Хайде, ела навън да си направим малко снимки.