Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 113
Нора Робъртс
Когато излязоха от кораба, сенките вече бяха станали продълговати. След кратка дискусия стигнаха до решението да завържат въздухопеда на Кал към багажника на джипа и да се качат двамата заедно в колата.
— Нямаше да е зле, ако имахме някакво въже — подзе тя.
— За какво ти е? — Той направи възел под седалката на въздухопеда и издърпа двата края на каишите отпред.
Либи сви рамене.
— Е, щом като предпочиташ да го направим по лесния начин. — Тя се наведе напред, запъна краката си здраво в земята и се подготви за вдигане.
— Какво правиш?
— Ще ти помогна да го вдигнем. — Подхвана здраво машината отдолу и издуха падналия кичур коса от очите си. — Хайде хващай и ти.
Кал щеше да се пръсне от смях, но успя да запази самообладание.
— Добре, ама гледай да не се сецнеш.
— Не се тревожи. Имам опит. Знаеш ли колко оборудване съм пренесла, когато сме ходили да заснемаме разкопки и различни обекти?
— Не, нямам представа. — Той й се усмихна.
— Достатъчно много. Хайде, ще го вдигнем на три. Едно, две, три! — Либи щеше да припадне от учудване, когато с този си напън, без никакво усилие, вдигна въздухопеда на нивото на раменете си. Това съоръжение не тежеше повече от десетина килограма. — Хорнблоуър, ти си правиш шеги с мен!
— Благодаря ти за помощта. — Той набързо пристегна въздухопеда. — Този път ще ми дадеш аз да карам. Хайде де, Либи. Тук няма кой да ни види.
Тя бръкна в джоба си и извади ключовете, а Кал се отправи към мястото на шофьора.
— Между другото, ти така и не ми показа шофьорската си книжка.
— И да ти я покажа, няма никаква полза от нея. Либи, помисли, щом успявам да пилотирам това — посочи той кораба до тях. — Не смяташ ли, че колата ти не би трябвало да ми се опре. Просто искам да видя какво е усещането.
Тя му метна ключовете.
— Само не забравяй, че това превозно средство остава на земята.
— Ясно — с вид на зарадвано дете, Кал се намести на шофьорското място. — Това нещо се управлява със скорости, нали?
— Очевидно.
— Какъв е този педал!?
— Това е съединителя — бързо му отвърна тя и се запита дали току-що не повери живота си в Божите ръце.
— О, да. Съединител. Това не е ли онова съоръжение, чрез което се сменят скоростите? Колкото по-висока предавка, толкова по-голяма скорост. Нали това е идеята на този педал? А другия педал? Онзи до него?
— Това е спирачката. Внимавай много със спирачките, Хорнблоуър. Бъди особено внимателен със спирачките.
— Не се тревожи. — Той я изгледа предизвикателно, след което завъртя ключа на стартера. Колата се понесе назад и спря с трясък. — Секунда, мисля, че сега нещата вече са наред.
— Наред ще са, когато изведеш автомобила на пътя.
— На кое?
Въпреки, че дланите й бяха доста влажни, Либи хвана волана и му показа накъде да кара.
— Карай бавно и се опитай да държиш волана изправен. Карай напред.
— Без проблеми. — Ландроувърът измина първите няколко метра с ужасни подскоци, което принуди Либи да се хване с две ръце за таблото и да започне да се моли. Кал истински се забавляваше и леко се разочарова, когато пътят се оправи. — Виждаш ли, няма нищо.