Читать «Древният враг» онлайн - страница 7

Лайза вдигна поглед от умрялата жена, взря се в Джени, опита се да каже нещо, но не можа да издаде нито звук.

Джени хвана сестра си за ръка и я отведе в другия край на кухнята, откъдето трупът не се виждаше. Прегърна Лайза. Момичето също я прегърна. Силно. Напрегнато.

— Добре ли си, скъпа?

Лайза не каза нищо. Трепереше неконтролируемо.

Само преди шест седмици, прибирайки се един следобед от кино, Лайза бе намерила майка си на кухненския под в къщата им в Нюпорт Бийч, умряла от мозъчен кръвоизлив. Момичето беше опустошено. Без да има спомени от баща си, който бе починал, когато е била само на две години, Лайза се бе привързала силно към майка си. За известно време тази загуба дълбоко я разтърси, беше объркана и потисната. Постепенно възприе смъртта на майка си и започна да се усмихва отново. През последните дни изглеждаше както преди. И сега това.

Джени заведе момичето до писалището, накара я да седне и клекна пред нея. Взе хартиена кърпичка от кутията на бюрото и изтри изпотеното чело на Лайза. Кожата на момичето беше не само бледа, но и ледено студена.

— С какво мога да ти помогна, сестричке?

— Ще се оправя — разтреперено отвърна Лайза.

Хванаха си ръцете. Момичето стисна нейните толкова силно, че й причини болка. Накрая промълви:

— Помислих си… Когато изведнъж я видях там… така на пода… помислих си… това е лудост, но си помислих… че е мама. — Сълзите напираха в очите й, но тя се опитваше да ги спре. — Зная, мама я няма вече. И тази жена там дори не прилича на нея. Но беше… изненадващо… такъв шок… толкова объркващо.

Продължиха да стоят така и лека-полека ръцете на Лайза се отпуснаха.

След малко Джени проговори:

— По-добре ли си?

— Да. Малко.

— Искаш ли да полегнеш?

— Не. — Тя пусна ръката на Джени и взе една хартиена кърпичка от кутията Клинекс. Изтри носа си. Погледна към мястото, където лежеше тялото. — Това ли е Хилда?

— Да — каза Джени.

— Съжалявам.

Джени много харесваше Хилда Бек. Болеше я сърцето от нейната смърт, но точно сега бе по-загрижена за Лайза.

— Сестричке, смятам, че ще е по-добре да излезеш оттук. Какво ще кажеш да ме почакаш в кабинета докато огледам тялото? После ще трябва да се обадя на помощник-шерифа и на окръжния съдебен следовател.

— Ще почакам тук при теб.

— Ще е по-добре да…

— Не! — каза Лайза и започна отново да трепери. — Не искам да остана сама.

— Добре — успокои я Джени. — Можеш да седиш там, където си.

— О, Боже — каза отчаяно Лайза. — Само как изглежда… цялата подпухнала… посиняла… А изразът на лицето… — Тя изтри очи с опакото на ръката си. — Защо е толкова потъмняла и подута?

— Е, сигурно е мъртва от няколко дни — отвърна Джени. — Виж, не се опитвай да мислиш за неща като…

— Ако е била мъртва от няколко дни — каза Лайза с треперещ глас, — защо тук не мирише. Не трябва ли да мирише?

Джени се намръщи. Разбира се, тук трябваше да мирише, ако Хилда Бек бе престояла мъртва достатъчно дълго, че плътта й да потъмнее и тъканите й да подпухнат. Трябваше да мирише. А нямаше миризма.